Византийски флот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
|||
Ред 7:
Първата заплаха от римската хегемония в региона на Средиземно море е [[вандали|вандалска]] - от V век, но е елиминирана във [[вандалска война|вандалската война]] от [[Юстиниан I]] през VI век. Възстановяването на постоянно действащия военен флот и появата на нов вид кораб - [[Дромон]], бележи онази отправна и повратна точка, от която на границата между [[античност]] и [[средновековие]], започва да се говори за раждането на нов византийски флот на местото на римския, със своя собствена отличителна идентичност. Този процес е ускорен от началото на арабската експанзия през VII век по време на [[арабско-византийски войни|арабско-византийските войни]] в източното средиземноморие. След загубата на [[Левант]]а и [[Африка]], Средиземно море се трансформира от "римско езеро" в основна арена на борба между [[византийци]] и [[араби]]. За изхода от тази битка, византийският флот изиграва ключова роля като успешно отразява морската атака срещу столицата на империята - [[Константинопол]]. Решаваща е и ролята на най-страшното средновековно оръжие в тази геополитическа битка - на тъй наречения "[[гръцки огън]]" - страшното и всяващо ужас у противника тайно оръжие на византийската флота, с което тя успешно отблъсква няколко морски обсади на Константинопол и нанася съкрушителни поражения на арабите в много морски битки. <ref name="TreadgoldB67">{{harvnb|Treadgold|1998|p=67}}</ref> Първоначално византийският флот е ограничен до задачата за защита на брега и подходите към [[черноморски проливи|черноморските проливи]] на Константинопол. В течение на времето, военният флот е подразделен на теми - ''имперски'' за защита на столицата и ''външен'' организиран във флотилии (армади) за участие в големи морски експедиции. До края на 8 век, византийската флота си възвръща оспорваното ѝ абсолютно господство в Средиземно море. [[Антагонизъм|Антагонизмът]] с мюсюлманския арабски флот продължава с променлив успех, но вече през Х век византийците окончателно възстановяват господството си в източното Средиземноморие.
През XI век, значението на византийският флот за новите вече сухоземни териториални амбиции на [[македонска династия|македонската династия]], започва да намалява. За това, роля изиграва и окончателното отхвърляне на арабската ислямска заплаха за Константинопол и [[Мала Азия|Анатолия]]. Новите имперски предизвикателства са по суша и стратегически недалновидно, византийците са все по-често се осланят или са принудени да разчитат на флотове на италианските градове-държави като [[Венеция]] и [[Генуа]]. Това от друга страна, води до катастрофални последици за икономиката на Византийската империя и нейния [[суверенитет]]. Първо, защото се унищожават корабостроителните традиции, навици и индустрия, и второ, заради изпадането на имперската сигурност в зависимост от западни сили. Имперската катастрофа е пълна с настъпването на [[Великата схизма]] (1054), последвана от загубата в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] (1071), което пък от своя страна дава тласък за отправянето на папския призив на [[Клермонски събор|Клермонския събор]], довел след себе си [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]]. По времето на [[Комнини]]те се наблюдава нова тенденция към възраждане на старата славна мощ на византийската флота, но с превземането на Константинопол през 1204 г. от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]], осъществено с решаващото участие на [[венециански флот|венецианския флот]], настъпва онова катастрофално събитие от което следва и логичния завършек на Византия като средновековна морска империя през 1453 г. След възстановяването на империята през 1261 г. от [[Палеолози]]те се полагат усилия за изграждане на нов византийски флот, но тези напъни имат само временен и незначителен ефект понеже век не са в състояние да застрашат установеното тотално морско господство в Средиземно море от Генуа и най-вече Венеция с техните аристократични републики. До средата на XIV век, единственото което успява да постигне византийската флота е да наложи контрол на [[Егейско море]], но не е в състояние да застраши италийското и османско господство наложено през следващите векове съответно на запад и на изток в Средиземно море. Въпреки това, византийският флот продължава да бъде активен до времето на превземането на Константинопол от османците през 1453 г., с което настъпва и края на Византия.
Начело на византийският флот е бил до 10 век [[Друнгарий]] (по време на темната организация /8 - 11 век/, флотът е бил на двойно подчинение на стратезите на темите), а от 1092 г. - [[Мегадукс]] (Велик Дук).
| |||