Разлика между версии на „Гръцки езици“

м
м (Disambiguated: АнатолияМала Азия)
 
== Еволюция на гръцките езици ==
Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие ''Елински език'', макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици<ref>'''бел. пр.:''' Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика ''на базата на взаимна неразбираемост''</ref><ref name="Mosely">Mosely, Christopher (2007): ''Encyclopedia of the World's Endangered Languages.'' London: Routledge, p. 232.</ref> и за да се разграничат от термина „гръцки език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на [[Цаконски език|цаконския език]],<ref name="Mosely"/> за който се смята че е единствен наследник на [[Дорийски езици|дорийския]], а не на [[Атически диалект|атическия]], следван от [[Понтийски език|понтийския]] и [[Кападокийски език|кападокийския]] от [[Мала Азия|Анатолия]]<ref>[[Ethnologue]]: [http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90065 Family tree for Greek].</ref>
 
Езикът [[грико]] или ''италийота'' от южна [[Италия]] също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите<ref>N. Nicholas (1999), ''The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser''. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. ([http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/thesis/thesis9.pdf PDF])</ref>, за отделен статут се споменава и [[Кипърски диалект|кипърският]], макар това да е по-трудно доказуемо.<ref name=roelcke/> За сравнение, напълно разбираемият [[йеванически език]] (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения<ref name=roelcke>Thorsten Roelcke (2003), ''Variationstypologie''.</ref>. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език<ref>G. Horrocks (1997), ''Greek: A History of the Language and its Speakers''. London: Longman.</ref><ref name="Browning"/><ref>P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, ''Sociolinguistic Variation and Change'', Edinburgh: Edinburgh University Press.</ref>