Киликийска порта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
|||
Ред 12:
В древността проходът е наименуван от [[древни гърци|древните гърци]] – Киликийска порта, [[кръстоносци]]те я наричат '''Юдейска порта''', а на арабски е ''Дарб ас-Салама''. Днешното си турско име получава по арменското село [[Годулак]] на входа на портата.
До началото на 20 век оттук не е било възможно да преминават превозни средства. Като стратегически важна артерия от [[Мала Азия|Анатолия]] към [[Сирия]], много армии нахлуват оттук в Близкия изток: [[хети]]те, [[Поход на десетте хиляди гърци|походът на десетте хиляди гърци]], описан в [[Анабазис]] от [[Ксенофонт]], както и войските на [[Александър Велики]], които се подготвят за [[битка при Иса|битката при Иса]]. По времето на римския император [[Каракала]], древния път е ремонтиран и разширен. Оттук преминават [[Свети Павел]] от Тарс и рицарите от [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]].
През 878 г., тук се разиграва една от най-важните битки в [[арабско-византийски войни|арабо-византийския конфликт]] между император [[Василий I Македонец|Василий I]] и арабите под предводителството на [[Абдула ибн Рашид]]. През 1833 г. египетският султан [[Ибрахим паша]] се отправя срещу своя османски сюзерен през портата, преминавайки я на камили с войската и въоръжението си.
| |||