Разлика между версии на „Кукленски манастир“

редакция без резюме
м (год.-->години)
{{повече източници}}
{{Храм
{{Сграда
| име = Кукленски манастир „Свети<br/>безсребреници Козма и Дамян“
| картинка = Manastir kirek.JPG
| картинка-описание =
| вид = [[Православие|православен]] [[манастир]]
| карта = България
| страна = България
| lat_deg = 42.033
| населено място = [[Куклен]]
| lon_deg = 24.783
| вероизповедание = [[Българска православна църква]]
| вид = [[Православие|православен]] [[манастир]]
| епархия = [[Пловдивска епархия|Пловдивска]]
| страна = България
| архитект =
| населено място = [[Куклен]]
| време на изграждане =
| архитект =
| технически параметри = =
| тип на сградата =
| съвременен статут = Действащ манастир,<br/>паметник на културата
| архитектурен стил =
| съвременно състояние = =
| време на изграждане =
| сайт =
| технически параметри =
| съвременен статут =
| съвременно състояние =
| сайт =
| общомедия = Kuklen Monastery
}}
'''Кукленският манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“''' или '''„Свети Врач“''' (от свети врачове) е [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Куклен]], [[област Пловдив]], [[България]].
 
'''Кукленският манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“''' или '''„Свети Врач“''' (от свети врачове) е [[православие|православен]] [[манастир]] в [[Куклен]], [[област Пловдив]], [[България]].
[[Файл:Kirek2.jpg|мини|Общ изглед]]
 
В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. светата обител е възстановена с помощта на родолюбиви българи от Пловдивско. За нейното добро материално положение през този период свидетелства една преписка от 1632 г. към триод от XVI в. През 1695 г. манастирът е бил посетен и от сръбски монаси. Духовни връзки поддържал и с атонските манастири, откъдето получил някои печатни богослужебни книги.
 
В края на XVII в. в манастира се оформила прочутата Кукленска художествено-калиграфска школа, в която работили добре подготвени книжовници и [[Калиграфия|калиграфи]] и се обучавали млади граматици и краснописци. Част от ръкописното наследство от тази епоха се съхранява в Пловдивската [[народна библиотека „Иван Вазов“]]. Най-плодовитият от тях бил [[Кръстю Граматик]], който макар и светско лице, преписал и илюстрирал доста богослужебни книги в манастира. Той е един от най-добрите български калиграфи от епохата на османската власт<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=212&Itemid=293&lang=bg | заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>, голям майстор на декоративни букви, плетенична орнаментика и изящна миниатюра. Украсата на ''Кръстьовите минеи'' е описана от писателя и художник [[Николай Райнов]] в книгата му ''„Орнаментика и букви в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив“'', издадена в София през 1925 г.
 
През [[Възраждането]] в манастира се помещава и [[килийно училище]]. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. манастирът попада в ръцете на гръцки монаси. Новодомците замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. В наше време, при реставрацията на манастирската църква са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.
 
== Аязмо ==
Голямото богатство на манастира, с което е известен на длъж и шир, е целебниятсмятаното изворза целебно аязмо. Най-силно отношението към лековитата свещена вода на аязмото се изразява в издяланияИздяланият върху мраморна плоча ктиторски надпис в Кукленската света обител, който в свободен превод гласи: “Целебен извор на „Св. Безсребърници“. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребърници“ в 1795 г. 1 септември.“ Това е единственото аязмо в района на открито, а водата е лековита и помага най-много при здравословни проблеми на нервната система. Тук хора са се лекували, слепи са проглеждали, куци са прохождали, доказвайки неоспоримо, че който поиска с вяра ще му се придаде.
 
Друга чудатост на Кукленския манастир са железните окови, намиращи се в притвора на манастирската черква. Някога били 12 на брой, от които сега е останала само една. Навремето душевно болни поклонници били оковавани с тях към пода. и са оставали през нощта в църковния притвор. На сутринта над тях са се пеели молитви от монасите, след което те са били карани до тук – до аязменият извор, където са били обливани с вода. В началото, когато е започвало тяхното лечение обливането е ставало по следният начин:
* [http://www.libplovdiv.com/images/dokumenti/kuklen.pdf Кукленски манастир] – Кукленските ръкописи от XIV-XVI век в Пловдивската библиотека
 
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Манастири в Пловдивската епархия]]
[[Категория:Култура в Куклен|манастир]]