Рила (национален парк): Разлика между версии

|площ = 81 046 [[хектарha]]а

'''Национален парк „Рила“''' е най-големият от трите национални парка на територията на [[България]]. Тези територии са обявени за [[национален парк]] на 24 фев.февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 [[хектар]]аha в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел опазванетода се запазят завинаги в полза на няколкообществото отделникомплекси от саморегулиращи се [[екосистеми]] и присъщото им видово разнообразие, кактоместообитания на редки и назастрашени отделнивидове и съобщества, историческихарактерни и културнизабележителни пейзажи и обекти отна националнанеживата природа, които имат световно значение за науката и важносткултурата. От територията на парка извира една от най-дългите и пълноводни [[река|реки]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] – [[Марица]]. Паркът се простира между 800 и 2925 [[метър|м]]m [[надморска височина]] и на неговата територия са разположени 120 естествени [[езеро|езера]], повечето с [[ледник]]ов произход.

Националният парк Рила се простира между 41°53´ и 42°19´ северна географска ширина и между 23°07´ и 23°55´ източна географска дължина. На територията на парка се намира най-високият връх на Балканския полуостров – [[Мусала]] (2925 m).

На територията на парка се намират четири български [[резерват]]а – [[Парангалица]], [[Централен Рилски резерват]], [[Ибър (резерват)|Ибър]] и [[Скакавица (резерват)|Скакавица]]. Национален парк Рила е една от най-големите [[защитена територия|защитени територии]] в [[Европа]]. Двата резервата „Парангалица“ и „[[Маричини езера]]“ са част от световната мрежа на [[биосферен резерват|биосферни резервати]] по програмата на [[ЮНЕСКО]] „Човек и биосфера“.

Въпреки , че паркът не заема толкова голяма част от територията на България, от него извират близо 4% от всички реки в България. Националният парк е разположен в една от най-богатите [[вододайна зона|вододайни зони]] на територията на Балканския полуостров. Оттокът на реките, които извират от парка, има обем 74 240 m³ годишно, а обемът на водите съдържащи се в езерата и [[блато|блатата]] – 8500 m³.

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от [[смърч]], [[бяла мура]] и [[бял бор]]. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите[[ендемит]]ите (видове с ограничено географско разпространение) е 57 вида. От тях локалните ендемити са 3 вида ([[рилска иглика]], [[павловско шапиче]] и [[рилски ревен]]), българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите[[реликт]]ите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (вида – 74 вида от ледниковия период и 31 вида – от Терциера)[[Терциер]]а. От видовете висши растения на територията на Парка, в [[Червена книга на България|Червената книга на България]] са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книганея. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.<ref>{{cite web | publisher = rilanationalpark.bg | year = 2011 | url = http://www.rilanationalpark.bg/?submid=14&lang=bg | title = Растителния свят в Национален парк рила | work = rilanationalpark.bg | accessdate = 14 декември 2012}}</ref><ref>{{cite web | publisher = rilanationalpark.bg | year = 2011 | url = http://www.rilanationalpark.bg/?submid=26&lang=bg | title = Гъби в Национален парк Рила | work = rilanationalpark.bg | accessdate = 14 декември 2012}}</ref> Около 42&nbsp;500 хектараha са залесените площи, а териториите покрити с дървета – 52%. Останалата незалесена територия е около 10&nbsp;500 хектараha и в нея са включени алпийските пасища в най-високите части на Рила.

Естествени [[гора|горски]] насаждения представляват близо 60% от всички [[дърво|дървета]], а 36% – [[храст]]ова растителност, представена предимно от [[клек]]. От особено значение са горските площи от [[обикновен смърч]] и [[ела]], както и [[бяла мура|бялата мура]]. Горите, които влизат в някой от четирите резервата на парка, представляват над 30% от всички гори на парка.

Средната надморска височина на горите в националния парк е 1800 м, което е сравнително голяма височинаm. Над 3/4 от горите попадат в пояса между 1500 и 2300 метраm. Това, че средната надморска височина на горите е сравнително висока, предполага добро развитие на [[иглолистни|иглолистните видове]]. От тях най-разпространени са видовете [[обикновен смърч]], [[бял бор]], [[бяла мура]] и [[ела]].

* [[ЗащитениНационални териториипаркове в България]]