Първи кръстоносен поход: Разлика между версии

През [[1071]] г. [[Византия]] изпаднала в още по-големи затруднения, вследствие на поражението си в [[битката при Манцикерт]], след която територията ѝ била ограничена само до [[АнатолияМала Азия|Западна Анатолия]] и [[Константинопол]]. В отчаянието си императорът продължавал да моли за помощ, но ангажиран с така наречения [[спор за даване на правомощия]], папата така и не му оказал помощ до смъртта си. Наследникът му – папа [[Урбан II]] – преценил, че оказването на помощ ще му помогне да обедини християнският свят, ще консолидира църквата и ще засили влиянието на папската институция, вероятно дори дотам, че източноправославният [[патриарх]] ще се постави под неговото върховенство. Според плановете му германските и норманските рицари трябвало да поемат главната тежест на войната и той разчитал, че ще може лесно да ги убеди да се впуснат в поход, срещу [[Селджукски турци|селджуките]] и [[араби]]те.