Фруктоза: Разлика между версии

'''Фруктозата''' или т.нар плодова захар е монозахарид ([[въглехидрат]]) със сладък вкус, която съдържа шест въглеродни атома, но за разлика от глюкозата, с която имат еднаква обща формула, има кето група, разположена при втори въглероден атом, т.е. тя е кетохексоза. Съдържа се в сладките плодове, зеленчуци и [[пчелен мед]]. От там идва и името иѝ. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб. Тъй като черния дроб има ограничен ресурс да преработва фруктоза, избягването на рафинираната захар за сметка на приемането на по-безопасно звучащия [[високо-фруктозен сироп от царевица]] може да крие рискове за здравето, плъхове, хранени с високо фруктозна диета, развиват стеатозен [[хепатит]] .<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19776184|заглавие=изследване на английски- US National Library of Medicine / National Institutes of Health|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

По физичните си отнасяния фруктозата прилича на глюкозата. Тя има по-сладък вкус от глюкозата, но за разлика от нея се разтваря в алкохол. Фруктозата има същия качествен и количествен състав и молекулна маса като глюкозата. Молекулната ѝ формула е С₆Н₁₂О₆. От химичните ѝ свойства се установява, че тя съдържа 5 хидроксилни групи и една кето група при втори въглероден атом. Следователно, тя е функционален изомер на глюкозата.

Следователно фруктозата е полихидроксикетон. Фруктозата е позната с петатомен и шестатомен пръстен, като свободната фруктоза е с петатомен пръстен. Хидроксилната група, която се формира при втори въглероден атом след затварянето на пръстена и която съдържа кислородния атом от карбонилната група, се нарича гликозидна група. В зависимост от разположението на тази глокозидна група съществуват α- (под равнината на пръстена) и β-пръстенна форма (над равнината на пръстена). Във воден разтвор между линейната, α- и β-пръстенна форма на фруктозата се установява равновесие, изтеглено изцяло към пръстенните форми: фруктофураноза, фруктоза.