Пунически войни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 114:
Според мирният договор, сключен в края на Втората Пуническа Война, всички териториални конфликти, включващи Картаген, трябвало да бъдат одобрени от Римският Сенат и от Картаген се изисквало да получи изрично Римско одобрение, преди да вземе участие във война, в резултат на което през последвалите 50 години между войните Картаген губи почти всичките си териториални битки, заради едностранната подкрепа от страна на Сената към Римският съюзник [[Нумидия]].
 
През 151г. пр. Хр. Картагенският дълг към Рим е напълно изплатен, което според Картагенците значело, че споразомението губело валидност. Римляните обаче настоявали, че договорът трябва да се разглежда като постоянна декларация на Картагенското подчинение, по подобие на договорите с Италианските съюзници. Освен това краят на задължението, премахнало една от основните причини Римляните да поддържат мира с Картаген-вече нямало бъдещи плащания, които да бъдат нарушени.
 
Армията предвождал Сципион Емилиян. Интересно е, че той бил върл противник на Катон и партията му, но като потомък на военната аристокрация (доведен син на Сципион Африкански) бил възпитан в духа на подчинение на заповедите на Републиката. Каратген се защитавал героично без всякаква надежда за успех. През 146 г. пр. Хр. Сципион превзел и разрушил града, като избил голяма част от жителите му. Картаген станал част от Рим под името провинция Африка, а земите му били изкупени от римските земевладелци. Освен това краят на задължението, премахнало една от основните причини Римляните да поддържат мира с Картаген-вече нямало бъдещи плащания, които да бъдат нарушени.
 
Римляните имали и друга причина да превземат Картаген и прилежащите му територий. Към средата на 2 век пр. Хр. населението на Рим било околу 400,000 и постоянно нараствало. Изхранването на населението се превръщало във все по голямо предизвикателство. Обработваемите земи, околу Картаген представлявали най продуктивната, най-лесно достъпната агрикултурна земя, която още не била под Римски контрол.
 
Армията предвождал Сципион Емилиян. Интересно е, че той бил върл противник на Катон и партията му, но като потомък на военната аристокрация (доведен син на Сципион Африкански) бил възпитан в духа на подчинение на заповедите на Републиката. Каратген се защитавал героично без всякаква надежда за успех. През 146 г. пр. Хр. Сципион превзел и разрушил града, като избил голяма част от жителите му. Картаген станал част от Рим под името провинция Африка, а земите му били изкупени от римските земевладелци. Освен това краят на задължението, премахнало една от основните причини Римляните да поддържат мира с Картаген-вече нямало бъдещи плащания, които да бъдат нарушени.
 
Така завършило 700-годишното могъщество на една антична държава. Не е важно да помним точно годините и датите. За тях съществуват справочници. Драма се разиграла в продължение на век и половина преди Новата Ера. Важно е да запомним причините, който предопределят събитията, мотивите, които водят участниците в тях и великите личности променили историята. Това ни открива възможността сами да оценяваме и анализираме събитията случващи се в съвременния свят.