Северен Епир: Разлика между версии

'''Северен Епир''' е част от [[историческа област|исторически]] [[Епир]]. Обикновено под Северен Епир не се разбира северната [[география|географска]] част на днешен [[Гърция|гръцки]]Южен [[Епир (административна област)|Епир]], който остава в Гърция с [[град]]овете и [[Ном (Гърция)|номите]] [[Янина (ном)|Янина]] и [[Теспротия (ном)|Теспротия]] с [[Игуменица]], а територията на исторически Епир останала в границите на [[Албания]] ([[Южна Албания]]) през [[20 век]] с градовете Вльора, Берат, [[Гирокастро]], иАгиа [[Саранда]] и Корча (Корица).

По време на [[Балкански войни|Балканските войни]] цялата територия на историческиСеверен Епир (от Вльора до Корица) е [[окупация|окупирана]] от [[Кралство Гърция]], заедно с района на [[Корча]]. Съгласно международната конференция, завършила с подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]], всички въпроси отнасящи се до бъдещето на Албания ще се решават от [[велики сили|великите сили]].

По силата на [[Протокол от Флоренция|протокола]] от [[Флоренция]] (1913), една част от исторически Епир с преобладаващо албанскогръцко православно население, както и с аромънци, които са с гръцко етническо самосъзнание е включена в състава на новобразуваназа Албанияпърви път създадената албанска държава, което среща недоволство и аспирации от страна на [[Гърция]]. ПО късно се подписва и Протокола от остров Керкира (Корфу), който все още е лост за гръцката държава да изиска от Албания автономия на Сверен Епир. Гръцката армия е принудена да се изтегли от най-северната част на областта и района на Корча (гръцки Корица), но на [[територия]]та останала по силата на [[международен договор|международния договор]] в границите на [[Албания]], окупационните гръцки власти с желанието на местното население организират и инспирират създаването на [[Автономна република Северен Епир]] през [[1914]] година. В крайна сметка гръцкото начинание след известно време на успех се проваля, но изниква т.нар. [[Епирски въпрос]] в отношенията между Албания и Гърция, който е проблемен въпрос и сега. Гърция като страна победителка от балканските и световни войни през [[20 век]] непрекъснато повдига по международни форуми въпроса, но по една или друга причина той остава без последствия, най-вече поради [[неутралитет]]а на Албания във въоръжените конфликти. И в момента Албания постоянно нарушава правата на най-голямото си малцинство, което според различни източните е между 250 000 и 650 000 етнически гърци и малка част аромънци с гръцко самосъзнание, което представлява между 10-20% от населението на Албания. И до сега албанските правителства не са върнали цялата собственост на Православната Църква на Албания, както собствеността на прокудените гърци по време на комунистическия режим. В албанския парламент има доста гърци депутати, както и голяма част от кметовете и областните управители в Северен Епир (Южна Албания) са етнически гръцки език. Историческите граници на Северен Епир обхващат района на юг от град Фиер, Елбасан и Поградец до гръцката граница, което е около 40% от територията на Албания. От гръцките правителства в последно време се чуват гласове за получаване на пълна автономия на гърците в Северен Епир, в последствие и създаване на отделна Северноепирска гръцка държава или присъединяване към Гърция.

На [[Парижка мирна конференция|Паржиката мирна конференция]], т.нар. ЕпирскиЕпирският въпрос е повдигнат от Гърция, но тя среща съпротивата на победителката във [[Първа световна война|войната]] [[Италия]], поради което въпросът приключва с подписването на итало-албански договор ([[Тирански протокол]]) в [[Тирана]] през [[1920]] година, който потвърждава [[суверенитет]]а на Албания над най-северните територии от исторически Епир, но с частична автономия са гръцкото малцинство, което може да говори свободно езика си и да го учи в свои училища.

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], Епирският въпрос става повод за избухването на [[Итало-гръцка война|итало-гръцката война]] в района. На Втората ПаржикаПарижка мирна конференция, завършила с подписването на [[Парижки мирен договор (1947)|Парижките мирни договори]], епирскиятЕпирският въпрос отново е повдигнат от Гърция и отново е оставен без последствия, т.к. Албания не е воювала на страната на [[Страни от Оста|Оста]].