Борба за българска църковна независимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14:
* 1829 г. – български първенци от Скопие, начело с [[Трайко Дойчинович|хаджи Трайко]], отправят искане до [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] за български владика<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_2/vk2_1_9.html Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.]</ref><ref name="Радев">Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.</ref>.
* 1835 г. – Търновчани, начело с [[Неофит Бозвели]], искат митрополит българин.
* 1836 г. – след натиск на гражданите е отстранен [[Самоковска епархия|
* 1844 г. – [[Неофит Бозвели]] и [[Иларион Макариополски]] подават две молби в [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].
* 1846 г. – Пропъден е самоковският митрополит [[Йеремия Кавикос|Йеремия]].
* 1848 г. – Прогонен е самоковският митрополит Матей, по-късно той се връща в града и гонен още два пъти – през 1850 (?) и окончателно през 1855 г.
* 1849 г. – В [[Цариград|Константинопол]] е построен българският православен християнски храм "[[Свети Стефан (Цариград)|Св.Стефан]]".
* 1850 г. – [[Томос от 29 юни 1850 година|Томос от 29 юни]] на Вселенската патриаршия за предоставяне на автокефалия на Еладската
* 1859 г. – [[Кукуш]] успява да се сдобие с православен български владика - [[Партений Зографски]].
* 1860 г. – Извършена е "[[Великденска акция|Великденската акция]]".
* 1861 г. – [[Йосиф Соколски]] е ръкоположен в Рим от папата за архиепископ и апостолски наместник на съединените българи (т.е [[Униатско движение|унияти]]). Но след три месеца е отвлечен от руското посолство в Цариград и прекарва остатъка от живота си в Русия.
* 1870 г. – Със султански [[Ферман за Българската екзархия|ферман]] е „учредена [[Българска екзархия]]“.
* 1871 г. – В Цариград заседава [[Първи църковно-народен събор|„Първият църковно-народен събор“]], който приема
* 1872 г. – Избран е първият български екзарх – [[Антим I]]. Изборът е утвърден от тогавашната държавна власт (султана на Османската империя).
* 1872 г. – [[Цариградската патриаршия|Вселенската патриаршия]] свиква поместен събор в Константинопол, на който осъжда действията на
*1945 г. –
*1953 г. - На църковно-народен събор в София е възстановена древната Българска патриаршия. Този акт не е признат от Цариградска патриаршия и други гръцко-говорящи църкви.
*1961 г. – Св. Синод на Цариградската патриаршия признава Българската патриаршия.
[[Файл:Bulgarian-Exarchate-1870-1913.jpg|мини|250п|Карта на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] (1870-1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.<ref>[http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_30-40_bg.htm Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917]</ref>]]
| |||