Гложене (област Враца): Разлика между версии

В същото време според [[Кратка българска енциклопедия]] (1964 г.) с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото [[Преброяване на населението в Княжество България (1880)|преброяване на населението на Княжество България]] на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, околия и окръг [[Оряхово|Рахово – днешно Оряхово]]) е 1177 души.<ref name=":0">[http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000070 Преброяване на населението на Княжество България (1880)] </ref> През 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята се обозначавало от селяните с прочутотоe названиенаричано „Окопа“.

При избухванеизбухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година трима души от Гложене са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а от документите, съхранявани в Централния военен архив, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на: Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина – (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-та Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), – 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-а рота и нестроева рота на 5-а Одринска дружина. (К – 1448) В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци, не са истински, защото: