Калигула: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 30:
През [[14]] г., когато кончината на император Август става обществено достояние, войниците от лагера на Германик са на ръба да вдигнат [[бунт]], противопоставяйки се на възкачването на [[Тиберий]] на императорския престол, тъй като искат Германик да стане император. Германик изпраща Агрипина и Калигула далеч от бурята, която била на път да се разрази, и се опитал да усмири хората си. Скоро напрежението стихва, защото легионерите се бояли, че техният талисман, Калигула, може да не се появи повече. Обещават да се държат благоприлично, стига Калигула да се завърне. Германик нарежда Агрипина и Калигула да бъдат доведени обратно.
 
Тиберий, новият император, на свой ред също осиновява Германик. Но Тиберий не е привързан към военачалника, вероятно заради страх и завист към неговата голяма популярност. Германик умира на [[10 октомври]] [[19]] г., най-вероятно е отровен. Взаимоотношенията между Тиберий и Агрипина се влошили и Калигула, заедно със своите сестри, отива да живее при своята прапрабабапрабаба, [[Ливия]] (вдовица на Август и майка на Тиберий). Когато тя умира през [[27]] г., Калигула и сестрите му се преместват при баба си [[Антония Млада|Антония]]. Домът на Антония е посещаван от много източни монарси. Тя е приятелка с роднините на [[Ирод Велики]]. При нея Калигула се запознава и се сприятелява с тримата синове на [[Антония Трифена]] и [[Котис III (сапеи)|Котис]] от [[Тракия]]: [[Реметалк III]] (последен цар на сапейската династия), [[Котис IV]] (става цар на [[Велика Армения|Армения]]) и [[Полемон II]] (става цар на [[Понтийско царство|Понт]] [[38]] – [[64]]).
 
Майка му Агрипина и прабаба му не отделят достатъчно внимание на младия Калигула и се понесла мълва, че Калигула се [[Кръвосмешение|кръвосмешава]] със своите сестри.