Влахи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 24:
Почви – кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни.
 
Климат – районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14 °C (0- – 2 °C през януари и 24 °C през юли).
 
Гори – [[Благун (дъб)|благун]], [[зимен дъб]], [[обикновен воден габър]], [[бял бор|бял]] и [[черен бор]], [[бук]], [[клен]] и други.
 
Животинският свят е многообразен – [[дива свиня|диви свине]], [[сърна|сърни]], [[мечка|мечки]], [[лисица|лисици]], [[вълк|вълци]], [[синигер]]и и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България – [[котешка змия|котешката змия]], [[червейница]]та, [[пясъчницаПясъчна боа|пясъчната боа]]та и [[леопардов смок|леопардовият смок]].
 
== История ==
Най-старата църква в Кресненско е църквата „[[Рождество Богородично (Влахи)|Рождество Богородично]]“ във Влахи и е от 1757 година.<ref name="Днес">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.dnes.bg/sofia/2014/03/23/selo-vlahi-dvama-postoianni-jiteli-i-dve-cyrkvi.219908 | заглавие = Село Влахи - – двама постоянни жители и две църкви | достъп_дата = 16 юли 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 23 март 2014 г | труд = | издател = Днес.бг | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>
 
През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В 1844 година е построена църквата „[[Свети Илия (Влахи)|Свети Илия]]“. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава [[Михаил Попфилипов]], който превръща училището в новобългарско.<ref name="ЕКК 263">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=263 }}</ref> В 1867 година [[Влахинска българска община|Влахинската българска община]] начело с поп [[Стойко Харизанов]] пише до руския консул в [[Солун]] молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти: