Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=217 }}</ref> Христо изписва църквата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/>
 
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] и във „[[Възнесение Господне (Михилци)|Възнесение Господне]]“ в [[Михилци]], „[[Света Троица (Пролом)|Света Троица]]“ в [[Пролом (село)|Богаз]], „[[Свети Архангел Михаил (Соколица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Соколица|Доганджии]], в [[Клисура]] и Клисурско, Сопот, в „[[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в [[Калофер]], в [[Нова Загора]] и околните села.<ref name="Василиев 217"/><ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Никола]]“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.<ref name="Василиев 217"/> Христо работи и в [[Котел]] и в „[[Света Марина (Медвен)|Света Марина]]“ в [[Медвен]], „[[Свети Димитър (Ичера)|Свети Димитър]]“ в [[Ичера]], „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и „[[Свети Николай (Жеравна)|Свети Николай]]“ в [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref name="Василиев 217"/><ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|pages= 2681}}</ref>
 
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]].