Христо Макриев: Разлика между версии

В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в Карлово и във „[[Възнесение Господне (Михилци)|Възнесение Господне]]“ в Михилци, „[[Света Троица (Пролом)|Света Троица]]“ в [[Пролом (село)|Богаз]], „[[Свети Архангел Михаил (Соколица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Соколица|Доганджии]], в [[Клисура]] и Клисурско, Сопот, в „[[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в [[Калофер]], в [[Нова Загора]] и околните села.<ref name="Василиев 217"/><ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Никола]]“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.<ref name="Василиев 217"/> Христо работи и в [[Котел]] и в „[[Света Марина (Медвен)|Света Марина]]“ в [[Медвен]], „[[Свети Димитър (Ичера)|Свети Димитър]]“ в [[Ичера]], „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и „[[Свети Николай (Жеравна)|Свети Николай]]“ в [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref name="Василиев 217"/><ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|pages= 2681}}</ref>