Психика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
Организмите нямат сетивно познание за психичното. За психиката може само да се мисли. У човека психиката достига степен на развитие, която се нарича съзнание.
== Етимология и история ==
Думата "психика" идва от древногръцката дума ψυχή (Psychе), която на български език означава "дишам", "дъх" или "душа". А думите "дишам", "дъх" и "душа" на други езици са тясно преплетени с гръцката дума
anemos – вятър. От тук е и произхода на латинските думи animus – дух и anima – душа. Всички те имат отношение към принципа за движение на въздуха - вятъра.
Макар, че в гръцкият език е запазена една и съща дума ψυχή (Psyche) за душа и за психика, тези две думи днес не се припокриват еднакво по значение.
* [[Анимизъм|Анимизмът]] предхожда първите форми на религия. Възникнал около 10 000 г. п . е. Той счита, че душа притежават както одушевените предмети и явления, така и неодушевените. Древните вярвали, че всичко около тях, дори камъните притежава душа или дух, аналогично устроени като човешките. По - късно тези души загубват материалната си стойност и се спиритуализират.<ref>"Тотем и табу" - Зигмунд Фройд</ref> Човекът бил разделен на тяло и душа. Тогава той си представял, че душата направлява тялото му. Постепенно започнало почитането на духове - пъро към живите вождове в племето, а после и към тяхната смърт. Изградила се представата, че вождът ще им помага и закрилия от отвъдното. Ако вождът е пребивавал в някое голямо дърво или пещера, то след неговата смърт дървото или пещарата става тотем на племето([[тотемизъм|тотемизмът]] е първата форма на религия).Такъв произход имат и храмовете. По подобен начин душата на вожда се прехвърля върху най - доброто животно за племето - овен, кон, вълк, козел и др. и така животното става тотем на племето.Душите на обикновените хора пребивавали под земята.<ref>"Древни религии и християнство" - Янис Кордатос</ref>
* През [[Античност|Античността]] душата е подложена на много дисекции и разсъждения от философите.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref> Тя се разглежда в религиозен смисъл като нетленна част от човек, която продължава да живее и след смъртта на тялото. С това значение за душата и до днес се занимават религиите и свещениците. Но душата се е разглеждала и като сила, определяща мисълтта и поведението на индивида. Това разбиране е малко по - близо до [[Психология|Психологията]] и с него се занимават психолозите.
* XIII век пр. н. е. - Започват свещените писания на Стария завет.
* VIII век пр. н. е. - [[Омир]] е от първите, който поставя понятието psyche (душа) в спекулациите за задгробен живот. Душата напускала покойникът и отлитала към царството на мъртвите - под земята. Душата била фантомен образ (призрак) подобен на отражението на човек в огледалото, но който не можел да бъде докоснат. В определени случаи този призрак се появявал и близките на умрелия винаги можели да си го представят.
* IV - III век пр. н. е. - [[Демокрит]] развива схващането за [[Атомизъм|Атомизма]]. Според него душата е материална, съставена от разпръснати из целия организъм атоми. Демокрит приписвал душа на всички предмети, подобно при анимизма.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref>
[[Сократ]] пръв прави разграничение между тялото и душата. За него тя е безсмъртна и е олицетворение на божественото начало.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref>
За [[Платон]] първоначални са идеите и душата, а след това вещите и материалния свят. Подобно на Сократ той разделя душата от тялото, казвайки, че тя има рационални, волеви и афективни пластове.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref>
[[Аристотел]] твърди, че душата не е тяло, не е орган, но не може да съществува извън тялото. Тя притежавала вегетативни, сетивни и разумни функции. Душа имали растенията, животните и човека.
Аристотел може да се разглежда като родоначалник на биопсихизмът в психологията, което значи една крачка напред към научната мисъл.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref>
* V - XV век - През [[Средновековие|Средновековието]] наченките на научното мислене угасват. Тогава се следва религиозната [[Схоластика]] и усилията са насочени Християнството да придобие превъзходство над аристотелския начин на мислене. Душата и волята се разглеждат като дадени от Бог, различни от разума. [[Тома Аквински]] обаче се опитва да обедини християнството с аристотелските схващания за душата, изтъквайки, че тя има саморефлексия. Но средновековната схоластика смята, че действията на душата са ръководени от Бог и не толкова от обкръжението и материалния свят. Следователно, материалното и телесното трябва да бъдат несъществени за човек. Неудачите се разглеждат като наказание и изпитание за душата, задето човек не служи добре на Бог. Психичните заболявания се разглеждали като вселяване на зли сили и демони. Биопсихизмът на Аристотел отишъл на заден план.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref>
* XV - XVIII век - Епохата е [[Ренесанс]]. Хърватският поет и хуманист [[Марко Марулич]] измисля за пръв път термина [[психология]] в произведението си "Психология на човешката душа"("Psichiologia de ratione animae humanae"). После терминът психология се появява при [[Рудолф Гоклениус]] през 1590 г., но добива популярност в Европа от Кристиан Волф приблизително през XVIII век.
Философската мисъл оформя няколко учения. [[Идеализъм|Идеализмът]] приема, че душата е нематериална, безсмъртна и може да се преражда. Душевните явления се разделят на разум, воля и мотивация.
В този период се появяват също [[емпиризъм|емпиризмът]] и механистичните материалистични възгледи за света, обясняващи всичко с физиката и химията. Според [[Джон Лок]] човек се ражда като [[tabula rasa]] - празна дъска, върху която времето може да запише различни неща.
Човекът започва да се разглежда като [[дуализъм|дуалистично същество]]. За [[Рене Декарт]] душата и тялото са противоположни. Смятал е, че органът на душата е [[хипофиза|хипофизата]], въпреки, че не е могъл да обясни тази връзка. Той избягва думата "душа", поради нейната двусмисленост и употребява думата "съзнание", когато е имал предвид предмета на психологията. Така той заменяйки "душа" със "съзнание", преписва на душевните явления свойството съзнаваемост и премахва митологичният характер на душата. Психиката започва да се отъждествява със съзнанието, а не с душата. Съзнаваемостта става критерий за наличието на психика.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref> Така се ражда като школа интроспекционизма - изследвания с приоритет върху съзнанието. Психичните процеси се разделяли в три категории - познавателни, емоционални и волеви. Те били абсолютно различни от мозъчните (физико - химични) процеси.
През 1863 г. [[Иван Сеченов]] написва "Рефлекси на главния мозък" и доказва, че в основата на психическите явления лежат физиологическите процеси. Той обосновава рефлекторната природа на съзнателната и несъзнателната психична дейност. Почти по същото време [[Вилхелм Вунд]] не признава причинната връзка между психичното и физичното. Но не пренебрегва факта, че няма психика без мозък. Така през 1879г. в Лайпциг създава първата психологична лаборатория в света. Това поставя психологията като наука и я разделя от философията.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref>
* XIX - XX век - [[Зигмунд Фройд]] опровергава схващането, че психика е равно на съзнание, така както е смятал Декарт и интроспекционистите. Фройд създава метод за изследване и лечение хь неврози наречен [[психоанализа]]. Малко след това психоанализата прераства в отделна школа, като приоритет е [[несъзнавано|несъзнаваното]] в изследванията. Фройд твърди, че психиката е не само съзнателна, но през по-голямата си част тя действа несъзнателно. Освен това той показва, че има връзка между психиката и тялото.
Това е друг голям принос в [[Психология|Психологията]], който по - късно намира научно признание от невронауките и когнитивната психология.
За [[Карл Густав Юнг]] психиката също не е тъждествена с душата. Той смята, че душата и духът (Анима и Анимус) са отделни архетипни части в психиката, намиращи се в [[Колективно несъзнавано|Колективното несъзнавано]].
Друго голямо влияние оказва школата на [[Бихевиоризъм|Бихевиоризма]]. Тя е повлияна от [[Иван Павлов]], [[Джон Уотсън]] и [[Бъръс Фредерик Скинър]]. Бихевиоризмът отхвърля наличието на психика и разглежда човек механистично - като сложна система от условни и безусловни рефлекси. Бихевиоризмът дава приоритет на поведението в изследванията си. Това е още една крачка в научната дисциплина на психологията.
| |||