Макар, че в гръцкият език е запазена една и съща дума ψυχή (Psyche) за [[душа]] и за психика, тези две думи днес не се припокриват еднакво по значение.
* [[Анимизъм|Анимизмът]] предхожда първите форми на религия. Възникнал около 10 000 г. ппр. н. е. Той счита, че душа притежават както одушевените предмети и явления, така и неодушевените. Древните вярвали, че всичко около тях, дори камъните притежава душа или дух, аналогично устроени като човешките. По - късно тези души загубват материалната си стойност и се спиритуализират.<ref>"Тотем и табу" - Зигмунд Фройд</ref> Човекът бил разделен на тяло и душа. Тогава той си представял, че душата направлява тялото му. Постепенно започнало почитането на духове - пъро към живите вождове в племето, а после и към тяхната смърт. Изградила се представата, че вождът ще им помага и закрилия от отвъдното. Ако вождът е пребивавал в някое голямо дърво или пещера, то след неговата смърт дървото или пещарата става тотем на племето([[тотемизъм|тотемизмът]] е първата форма на религия).Такъв произход имат и храмовете. По подобен начин душата на вожда се прехвърля върху най - доброто животно за племето - овен, кон, вълк, козел и др. и така животното става тотем на племето.Душите на обикновените хора пребивавали под земята.<ref>"Древни религии и християнство" - Янис Кордатос</ref>
* През [[Античност|Античността]] душата е подложена на много дисекции и разсъждения от философите.<ref>"История на психологията(част I)", Варна 2005 - Павел Александров</ref> Тя се разглежда в религиозен смисъл като нетленна част от човек, която продължава да живее и след смъртта на тялото. С това значение за душата и до днес се занимават религиите и свещениците. Но душата се е разглеждала и като сила, определяща мисълтта и поведението на индивида. Това разбиране е малко по - близо до [[Психология|Психологията]] и с него се занимават психолозите.
