Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии

'''Дирекция „Въздушни съобщения“''' е държавна организация в [[България]], която е единствен граждански авиопревозвач в страната в периода от декември 1946 г. до август 1949 година.

След [[Първата световна война]], съгласно клаузитесъдържанието на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение „дада притежава цивилнасамолети за граждански авиация“нужди.

СледПрез вандалския1919–1920 акт на разрушаванег. с няколко ремонтиранипреоборудвани самолета вза периодаграждански 1919 – 1920 г.цели се превозва пощата между [[София]], [[Русе]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Горна Оряховица]] и [[Бургас]]. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите, се открива „Отделение за въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година се преобразува в „Дирекция на въздухоплаването“ <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004</ref>. Преоборудваните военновременнивоенни самолети превозват от 1един до 4четирима пътници. ЗакупенитеКупените за нуждатануждите на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща. и след неуспешни опитиОпитите да се открият редовни въздушни пътнически линии, тазиса идея е изоставенанеуспешни. Създаденото с договор от 1926 г. смесено българо-германско дружество за авиотраспортвъздушни превози [[Бунавад]] обслужва линията [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]] с 2два самолета [[Junkers F 13]] през 1927 и 1928 година. Тази дейност е прекратена порадизаради неизпълнение от българската държава на договорните условия с партньора ''Junkers & Co''.

До [[Втората световна война]] наддо територията на България саполети организираниосъществяват въздушни линиисамолети на [[Ер Франс]], [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче луфтханзаЛуфтханза]] и полският [[ЛОТ]] (Полша)<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство „Техника“, София, 1987</ref>.

На 27 декември 1946 г. сее приемаприето Постановлениеправителствено на МСпостановление № 8, с което се създава '''„Дирекция „Въздушни съобщения“''' (ДВС). Това е ново начало на гражданското въздухоплаване.

С постановление от 11 март 1947 г. на ДВС се предават 3 броятри военно-десантни тримоторни самолета [[Junkers Ju 52/3m|Junkers Ju 52/3m „Сова“]], 2 броядва Не-111 „Ястреб“, 2 бр.два двумоторни учебно-тренировъчни '''Фоке-Вулф 58''', 13 бр. '''Физлер-Щорх''' Fi 156 „Дрозд“, 14 бр. FW-56 „Гълъб“. Това са самолети, закупеникупени и използвани от Въздушните на Н.В. войски. Junkers Ju 52/3m, тримоторен транспортен целометалически моноплан, е внесен през 1938 година. ЮнкерситеСамолетите "Юнкерс" са преоборудвани от военно-транспортни в пътнически в [[Балкан (завод)|Държавната самолетна фабрика (ДФСДСФ)]]. Този вид самолет се обслужва от екипаж от 3трима души и превозва 17 – 1817–18 пътници<ref>Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с. 49</ref>.

През 1946 година Военновъздушните сили (ВВС) на България получаваполучават 2два нови съветски военно-транспортни самолета Ли-2п. Така предназначените за военната авиация самолети също се прехвърлят в системата на гражданскиягражданското транспортвъздухоплаване. Самолетите са приети от летеца-инструктор Иван Шивачев, а известния съветски поляренсъветският летец Барилов е инструкторът провелв първото обучение по ползването на тези самолетимашини прив сложни метеорологични условия и във всички часове на денонощието.

На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж, летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL, е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев – борден механик и Павел Александров – борден радист. След негоВтори излита и Ли-2 с борден номер LZ-LIA, с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] ггодина. Месец по-късно на 2 август започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-[[Пловдив]] за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в [[Пловдив]]града.

Закупени са и 3 броятри от познатите на българските авиаторилетци Юнкерс Ju 52/3m, модернизираниобновени и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието „AAC.1 Toucan“,. Машините са приети в [[Париж]] и транспортиранипрелитат до София отс български екипажи<ref>При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София</ref>. През есента на 1947 г. са закупеникупени 3три едномоторни самолета „По-2“ за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация.

С първите 2два самолета [[Ли-2|„Ли-2п“]] е положено началото на българските международни линиивъздушни превози. На [[13 февруари]] [[1948]] г. с „Ли-2п“ LZ-LIB е открита първата линия с маршрутлинията [[София]] – [[Белград]] – [[Будапеща]] – [[Прага]].

На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягвабяга с единиятединия правителствен самолет „Не 111“ в [[Турция]].

На 30.06. юни 1948 г. по време напри полетаполет Варна – София със самолет Junkers Ju 52/3m, при терористичен акт еса застрелянзастреляни летящиялетящият на борда, като проверяващ, директор на ДВС Борис Ганев и радиотелеграфистарадиотелеграфистът Недялко Недялков, а бордниябордният механик е ранен. ГлавниятВ директормомента Борисна инцидента Ганев е пилотиралуправлявал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт - офицера летец Страшимир Михалакиев, и е приземен в [[Истанбул]]- (Турция). В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и 9-тедеветимата терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.

Последвалият втори терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни служители в ДВС. Напуска най-опитният кадър на ДВС пилотътпилот Иван Шивачев, и за кратко авиокомпанията остава само с 6шестима командири при 8осем експлоатираниизползвани самолета. Международните полети се поемат от най-подготвените – Стефан Тосунов и Желязко Радев; спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев. <ref>Ли-2 у нас, сп. Аеро, кн. 10, 2011 г. с.51 </ref>

Първият петгодишен план на НРБ предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, на външните – до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персоналаслужителите. СНа ресурсите3 наноември българската1948 държаваг. ив кратките[[Москва]] сроковее товаподписана емеждуправителствена счетеноспогодба със [[СССР]] за неизпълнимосъздаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „[[Балкан (авиокомпания)|ТАБСО]]“.