Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии

'''Дирекция „Въздушни съобщения“''' е държавна организация в [[България]], която е единствен граждански авиопревозвач в страната в периода от декември 1946 г. до август 1949 година.

След [[Първата световна война]], съгласно съдържаниетоклаузите на [[Ньойски договор|Ньойския мирен договор]], България трябва да разруши военната си авиация, но получава разрешение да„да притежава самолети за гражданскицивилна нуждиавиация“.

ПрезСлед 1919–1920вандалския г.акт на разрушаване с няколко преоборудваниремонтирани самолета зав гражданскипериода цели1919 – 1920 г. се превозва пощата между [[София]], [[Русе]], [[Варна]], [[Пловдив]], [[Горна Оряховица]] и [[Бургас]]. Към Министерството на железниците, пощите и телеграфите, се открива „Отделение за въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15.07.1924 година се преобразува в „Дирекция на въздухоплаването“ <ref>'''Дреников''', Иван Г., Командирите на Въздухоплаването в България до 1944 г., Издателство КОНТЕКСТ, София, 2004</ref>. Преоборудваните военнивоенновременни самолети превозват от един1 до четирима4 пътници. КупенитеЗакупените за нуждитенуждата на Дирекцията 17 нови самолета превозват предимно поща. Опититеи след неуспешни опити да се открият редовни въздушни пътнически линии, сатази неуспешниидея е изоставена. Създаденото с договор от 1926 г. смесено българо-германско дружество за въздушни превозиавиотраспорт [[Бунавад]] обслужва линията [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]] с два2 самолета [[Junkers F 13]] през 1927 и 1928 година. Тази дейност е прекратена зарадипоради неизпълнение от българската държава на договорните условия с партньора ''Junkers & Co''.

До [[Втората световна война]] донад територията на България полетиса организирани осъществяватвъздушни самолетилинии на [[Ер Франс]], [[Аерофлот]], [[Луфтханза|Дойче Луфтханзалуфтханза]] и полският [[ЛОТ]] (Полша)<ref>'''Цаков''', Цветан, Мъже и криле, Държавно издателство „Техника“, София, 1987</ref>.

На 27 декември 1946 г. есе приетоприема правителственоПостановление постановлениена МС № 8, с което се създава '''„Дирекция „Въздушни съобщения“''' (ДВС). Това е ново начало на гражданското въздухоплаване.

С постановление от 11 март 1947 г. на ДВС се предават три3 броя военно-десантни тримоторни самолета [[Junkers Ju 52/3m|Junkers Ju 52/3m „Сова“]], два2 броя Не-111 „Ястреб“, два2 бр. двумоторни учебно-тренировъчни '''Фоке-Вулф 58''', 13 бр. '''Физлер-Щорх''' Fi 156 „Дрозд“, 14 бр. FW-56 „Гълъб“. Това са самолети, купенизакупени и използвани от Въздушните на Н.В. войски. Junkers Ju 52/3m, тримоторен транспортен целометалически моноплан, е внесен през 1938 година. Самолетите "Юнкерс"Юнкерсите са преоборудвани от военно-транспортни в пътнически в [[Балкан (завод)|Държавната самолетна фабрика (ДСФДФС)]]. Този вид самолет се обслужва от екипаж от трима3 души и превозва 17–1817 – 18 пътници<ref>Ли-2 у нас, Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с. 49</ref>.

През 1946 година Военновъздушните сили (ВВС) на България получаватполучава два2 нови съветски военно-транспортни самолета Ли-2п. Така предназначените за военната авиация самолети също се прехвърлят в системата на гражданскотогражданския въздухоплаванетранспорт. Самолетите са приети от летеца-инструктор Иван Шивачев, а известния съветскиятсъветски полярен летец Барилов е инструкторът впровел първото обучение по ползването на тези машинисамолети впри сложни метеорологични условия и във всички часове на денонощието.

На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж, летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL, е в състав Никола Александров, Стефан Тосунов, Тодор Гургулиев – борден механик и Павел Александров – борден радист. ВториСлед него излита и Ли-2 с борден номер LZ-LIA, с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] годинаг. Месец по-късно на 2 август започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-[[Пловдив]] за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в града[[Пловдив]].

Закупени са трии 3 броя от познатите на българските летциавиатори Юнкерс Ju 52/3m, обновенимодернизирани и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието „AAC.1 Toucan“. Машините са, приети в [[Париж]] и прелитаттранспортирани до София сот български екипажи<ref>При шанс едно на сто, сп. Криле, бр. 4, 1986, София</ref>. През есента на 1947 г. са купенизакупени три3 едномоторни самолета „По-2“ за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация.

С първите два2 самолета [[Ли-2|„Ли-2п“]] е положено началото на българските международни въздушни превозилинии. На [[13 февруари]] [[1948]] г. с „Ли-2п“ LZ-LIB е открита първата линияталиния с маршрут [[София]] – [[Белград]] – [[Будапеща]] – [[Прага]].

На 15 май 1948 г. главният инспектор-пилот на ДВС Никола Александров бягаизбягва с единияединият правителствен самолет „Не 111“ в [[Турция]].

На 30 юни .06.1948 г. припо време на полетполета Варна – София със самолет Junkers Ju 52/3m, при терористичен акт сае застрелянизастрелян летящиятлетящия на борда, като проверяващ, директор на ДВС Борис Ганев и радиотелеграфистътрадиотелеграфиста Недялко Недялков, а бордниятбордния механик е ранен. ВГлавният моментадиректор на инцидентаБорис Ганев е управлявалпилотирал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт - офицера летец Страшимир Михалакиев, и е приземен в [[Истанбул]] (-Турция). В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и деветимата9-те терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално) и по-късно освободени.

Последвалият втори терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни служители в ДВС. Напуска най-опитният пилоткадър на ДВС пилотът Иван Шивачев, и за кратко авиокомпанията остава само с шестима6 командири при осем8 използваниексплоатирани самолета. Международните полети се поемат от най-подготвените – Стефан Тосунов и Желязко Радев; спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев. <ref>Ли-2 у нас, сп. Аеро, кн. 10, 2011 г. с.51 </ref>

Първият петгодишен план на НРБ предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, на външните – до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на служителитеперсонала. НаС 3ресурсите ноемврина 1948българската г.държава ви [[Москва]]кратките есрокове подписанатова междуправителственае спогодба със [[СССР]]счетено за създаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „[[Балкан (авиокомпания)|ТАБСО]]“неизпълнимо.