Дончо Станчев-Лъчезаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
== Биография ==
Роден е в [[Пирдоп]]
Заедно със съпругата си учителката Донка (1878-1948)<ref name="gray4">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15256 Държавен архив – документ, Донка Станчева – учителка в квартал Заножене на Вършец]</ref> чрез заем от Ипотекарната банка предприема построяването и завършва през 1911 г. двуетажен дом – 8-стаен семеен хотел „Вила Незабравка“. В хотела са отсядали съидейници и културни дейци: [[Димитър Благоев]], [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]], [[Васил Коларов]], [[Георги Димитров]], [[Ана Маймункова]]<ref name="gray3">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=24&flgid=15491 Държавен архив – документ, „Вила Незабравка“ – паметник на културата]</ref>.
От „Вила Незабравка“ започва [[Септемврийското въстание]] през 1923 г., защото в мазето на дома-хотел Донка Станчева рискува да укрие няколко дни 2 ръководители и те на 23 септември, след като се измъкват от тясното скривалище, решават да приемат пред хотела прогласяването от въстаническите сили на работническо-селска власт в района. Затова при потушаването на въстанието от правителството, взело властта с преврат, шпицкоманда изгаря „Вила Незабравка“ заедно с голямата семейна библиотека и авторските ръкописи на Дончо<ref name="gray1">Константинов, Г., Б. Константинова, „Лъчезар Станчев“, стр. 328, в „Български писатели“, том I, изд. „ИК Зелена вълна“, София, 1996</ref> Семейството е репресирано и интернирано. След установяване на семейството в София 1925 г. големите синове са пребити в полицията и Веселин остава инвалид, а Любен скоро умира. По-късно „Вила Незабравка“ е възстановена в първоначалния си вид от нов собственик и е обявена за паметник на културата.
| |||