Свети Йоан Богослов (Карнобат): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Храм
| име = Църква {{Br}}„Свети Йоан Богослов“{{Br}}град Карнобат
| име-оригинал =
| картинка =
Ред 8:
| населено място = [[Карнобат]]
| карта = България Област Бургас
| вероизповедание = [[Православие]] –Българска [[БПЦправославна църква - Българска патриаршия]]
| епархия = [[Сливенска епархия|Сливенска]]
| архиерейско наместничество = Карнобат
| тип на сградата =
Ред 20:
| общомедия =
}}
'''„Свети Йоан Богослов“''' е [[българскаБългарска православна църква - Българска патриаршия|българска]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Карнобат]], [[България]].
 
== История ==
Сградата на църковния храм в гр. Карнобат е построена през 1880 година върху площ от около 434 m².
 
== Свещеници ==
Най-ранните сведения за енорийски свещеник, при храм „Св. Йоан Богослов“ са за Панайот Станчев. В саморъчно попълнените от него през 1897 и 1903 г. формуляри с биографични данни е видно, че е роден в Карнобат на 15 август 1847 г. Учи в родния си град и Сливен до трети клас. 22 години, от 1918 до 1930 г., енорийски свещеник в Карнобат е Христо Новачков от Ямбол, учил богословие в Русия. Протойерей Иван Шишков завършва Одринското екзархийско духовно училище. От 1901 г. е енорийски свещеник и архиерейски наместник в Македония. През 1920 г., като бежанец, временно е назначен за свещеник в Карнобат, където остава до 1924 г. От 1924 г. до 1944 г. протойерей Панайот Г. Стоянов, роден в Одрин, е енорийски свещеник в Карнобат. Той завършва Софийската духовна семинария. Руският бежанец протойерей Димитър Трухманов служи в карнобатска енория от 1926 до 1928 г. През 1928 г. за енорийски свещеник в града е ръкоположен Васил Д. Калоянчев. Дякон Андрей Ст. Андреев от Бургас, учил в Пловдивската духовна семинария и в православния богословски факултет във Варшава, Полша, е избран за енорийски свещеник през 1940 г. Бъдещите свещеници в Карнобат Георги Димитров и Иван Филипов за участие в Сръбско-българската война са наградени с медали, Свещеник Христо Димитров по време на Първата световна война служи като военен свещеник.
 
22 години, от 1918 до 1930 г., енорийски свещеник в Карнобат е Христо Новачков от Ямбол, учил богословие в Русия.
 
Протойерей Иван Шишков завършва Одринското екзархийско духовно училище. От 1901 г. е енорийски свещеник и архиерейски наместник в Македония. През 1920 г., като бежанец, временно е назначен за свещеник в Карнобат, където остава до 1924 г.
 
От 1924 г. до 1944 г. протойерей Панайот Г. Стоянов, роден в Одрин, е енорийски свещеник в Карнобат. Той завършва Софийската духовна семинария.
 
Руският бежанец протойерей Димитър Трухманов служи в карнобатска енория от 1926 до 1928 г.
 
През 1928 г. за енорийски свещеник в града е ръкоположен Васил Д. Калоянчев.
 
Дякон Андрей Ст. Андреев от Бургас, учил в Пловдивската духовна семинария и в православния богословски факултет във Варшава, Полша, е избран за енорийски свещеник през 1940 г.
 
Бъдещите свещеници в Карнобат Георги Димитров и Иван Филипов за участие в Сръбско-българската война са наградени с медали, Свещеник Христо Димитров по време на Първата световна война служи като военен свещеник.
 
== Иконостас ==
Иконостасът е струвал 15 000 лева и е дело на фамилията [[Филипови (осойски род)|Филипови]] от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], начело с [[Йосиф Филипов]],<ref name="Василиев 248">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 248 }}</ref><ref name="Македонска мисъл 263">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | year = 1946 | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5 – 6 | pages = 263 | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | accessdate = 15 декември 2015}}</ref> подпомогнат от [[Нестор Алексиев]].<ref name="Василиев 255">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 255 }}</ref>
 
В църквата в 1907 тодина заедно с племенника си Серафим работи дебърскиядебърският зограф [[Христо Благоев (зограф)|Христо Благоев]].<ref name="Василиев 198">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 198 }}</ref><ref name="bvi">Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 69, 177.</ref>
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
{{Портал|Православие|България|Македония}}
[[Категория:СливенскаЦъркви в Сливенската епархия|Йоан Богослов (Карнобат)]]
 
[[Категория:Православни църкви в България|Йоан Богослов]]
[[Категория:Сливенска епархия|Йоан Богослов]]
[[Категория:Карнобат]]
[[Категория:Произведения на Дебърската художествена школа|Йоан Богослов (Карнобат)]]