Данаил Попов: Разлика между версии

'''Данаил Христов Попов''' е български националреволюционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на [[19 век]]. БлизъкиБлизък съратник и доверено лице на [[Васил Левски]].

От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка АпостолътАпостола създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]]. През същата година заедно с [[Васил Левски]], [[Христо Иванов (Големия)]], Иван Македончето и и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов.<ref name="Vasil Levski">{{cite book | last = Унджиев | first = Иван | year = 1945 (1947) | title = Васил Левски. Биография| publisher = Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата | location = София}}</ref>.

Най-голямата негова заслуга е при изграждане на Вътрешната революционна организация (1868 – 1872). Изработен е печат на БРЦК, който по-късно предава на Васил Левски. Почти цялата кореспонденция на Апостола, минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях.<ref name="Vasil Levski" /> За голямото доверие към него свидетелства фактът, че заедно с [[Ангел Кънчев]] имат задачата да излагат и защитават идеите и становищата на вътрешните дейци пред [[БРЦК]] в Букурещ. Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да се мести, а само да се пращат преписи от кореспонденцията, и то единствено, когато е абсолютно наложително.<ref>Румен Василев, „Масонската ложа и братството на Левски“, изд.Зенит, 2008 г., стр. 220</ref> Друга задача на Попов е да държи под контрол хъшовските среди в Румъния и да набира нови членове.<ref>Румен Василев, „Масонската ложа и братството на Левски“, изд.Зенит, 2008 г., стр. 219</ref> Данаил Попов е инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци на ВРО, както и на шифри и пароли за тайната поща.

Неговият брат [[Анастас Попхинов]] е един от сподвижниците на Левски в Плевен. По-късно влиза в остри несъгласия с него, тъй като си позволява да отваря и чете писмата му, изпращани до Данаил Попов<ref>Румен Василев, „Масонската ложа и братството на Левски“, изд.Зенит, 2008 г., стр. 219</ref>, което става причина Дякона да пише укорителни и дори разочаровани писма по негов адрес.<ref>[http://anamnesis.info/projects/Vasil_Levski/VL_spodvijnici.htm 170 години от рождението на Левски: Сподвижници]</ref> Данаил Поповза екратко инициаторвзема и създателстраната на първитебрат псевдонимиси и на ръководнитеДимитър Общи, но скоро преодолява съмненията си. Когато става ясно дейципредателството на ВРООбщи, кактотой осъжда брат си, а Левски нарича „най-добрият ни българин“.<ref>Румен Василев, „Масонската ложа и братството на шифриЛевски“, паролиизд.Зенит, за2008 тайнатаг., пощастр. 220</ref>

След Освобождението от османско владичество не се завръща в България. Има добро материално положение. Жени се за Елена Мирасчиева. От брака си имат три дъщери. Завръща се Плевен поради смъртта на брат си (1898). Почетен гражданин на Плевен. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София.