Уикипедия

Водоснабдяване на Филипопол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире
м форматиране: 4x тире, 2x 6lokavica, 2x заглавие-стил, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 22:
'''Водоснабдяването на Филипопол''' е система от [[Строително съоръжение|инженерни съоръжения]] от [[Римска империя|Римската епоха]], [[Водоснабдяване|доставяща вода]] в град Филипопол, днес [[Пловдив]] в [[България]].
 
== Система от акведукти ==
Водата за водоснабдителната мрежа на града се получава от три [[каптаж]]а на склоновете на [[Родопи]]те —– два в местността „Марата“ край днешното село [[Марково (Област Пловдив)|Марково]] и един в местността „Кайнаците“ край днешния град [[Куклен]]. Каптажите при Марково са добре проучени. Единият от тях представлява подземен [[резервоар]] с размери 13 м × 7 м, частично разрушен при изграждането на съвременен каптаж. Вторият каптаж е изграден като сложна система от тунели —– централна галерия и странични клонове. Той не е напълно изследван, но дължината само на един от страничните клонове е 76 m. {{hrf|Кесякова|1999|73-76}}
 
От каптажите при Марково и Куклен започва един [[водопровод|тръбопровод]] от глинени тръби и два надземни [[акведукт]]а, които се събират около днешния квартал [[Коматево]] и продължават към града успоредно един на друг, като разстоянието между акведуктите е 30-40 м. Филипополските акведукти са единствените подобни съоръжения, открити в България. Участък от западния акведукт, който е значително по-масивен, е частично реставриран в разделителната ивица на бул.„Коматевско шосе“ при [[Коматевски транспортен възел|Коматевския пътен възел]]. Предполага се, че трите водопровода са се събирали на западните склонове на [[Джендемтепе]] в разпределителен резервоар ([[кастелум]]), който изглежда е унищожен при изграждането на съвременния тунел. {{hrf|Кесякова|1999|73-76}}
 
Водоснабдителната мрежа в самия град е разположена под улиците, като тръбопроводи има под всички улици с направление север-юг, но само под някои в направление изток-запад. Уличните тръбопроводи са изградени с глинени тръби, а отклоненията към отделни къщи и чешми —– с [[Олово|оловни]]. Водопроводите водят до множество обществени чешми и фонтани —– макар такива да не са открити на място, в града са известни множество скулптурни фрагменти от подобни съоръжения. Водопроводната мрежа обхваща главно равнинната част на града, докато на хълмовете се разчита на отделни [[Кладенец|кладенци]] и резервоари за дъждовна вода. {{hrf|Кесякова|1999|73-76}}
 
Капацитетът на античните водопроводи на Филипопол се оценява на около 43 хиляди куб.м/ден. За сравнение съвременната консумация на вода в Пловдив е около 170 хиляди куб.м/ден при неколкократно по-голямо население. {{hrf|Кесякова|1999|73-76}}
<gallery mode=packed-hover>
Файл:Roman Aqueduct.jpg|Реставриран участък от акведуктaакведукта при Коматевския пътен възел
Файл:Rezervoar.jpg|Водохранилище на [[Небет тепе]]
Файл:АНТИЧНИЯТ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ В ГР. ПЛОВДИВ 02.JPG|Пилоните на акведуктaакведукта при [[Античен стадион (Пловдив)|античния стадион на Филипопол]]
</gallery>
 
== Западен акведукт ==
Западният акведукт е бил с дължина около 6 км. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони – пилоти. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4,4 м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане – редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Предполага се, че руините на основите на акведукта до [[Античен стадион (Пловдив)|античния стадион на Филипопол]] са част от западния акведукт.
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Водоснабдяване_на_Филипопол“.