Аахенски мирен договор (1748): Разлика между версии

Войната за австрийското наследство се състои от няколко отделни конфликта, свързани помежду си.<ref>Подробно за войната виж Reed Browning, ''The war of the Austrian Succession'', New York 1995</ref> Тя започва със [[Силезийски войни|Силезийските войни]] на [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] срещу Хабсбургската монархия, които приключват през 1745 г. Другите бойни полета са в [[Италия]], [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] и в колониите ([[Индия]] и [[Америка]]). Както обикновено, мирните преговори текат успоредно на военните действия - – така например мирни договори и примирия във войната има през 1741, 1742 и 1745 г. Те уреждат отношенията на австрийците с Прусия, [[Курфюрство Бавария|Бавария]] и [[Курфюрство Саксония|Саксония]], които после не участват при подписването на окончателния договор. От 1746 до началото на 1748 г. англичани и французи водят преговори в холандския град [[Бреда]]. Съобразявайки се с военната ситуация, те очертават бъдещия вид на мира. Финалната конференция започва през март 1748 г. в Аахен като преговори между Великобритания и Обединените провинции от една страна и Франция от друга. Още на 30 април се стига до предварително споразумение по точките на мира.<ref>I. S. Leadam, ''The history of England, from the accession of Anne to the death of George II, 1702-1760'', New York 1969, p. 417</ref> Англичаните искат към договора да се присъедини и австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, но тя се съпротивлява поради загубата на Силезия. Това отлага окончателното подписване до октомври.

* Франция, която през войната е покорила цяла [[Австрийска Нидерландия]] и е навлязла на територията на Обединените провинции, превземайки крепостта [[Берген оп Зоом|Берген-оп-Зоом]], връща всичко завладяно; [[Луи XV|Луи ХV]] отговая на учудените си дипломати и генерали с думите "Аз„Аз съм крал, а не търговец"търговец“.<ref>Leadam, ''The history of England...'', p. 418</ref> Сред народа се появява шеговитата фраза "глупав„глупав като мира"мира“, но всъщност този великодушен жест отваря по-късно възможността за съюз между Франция и Австрия (т. нар. [[Дипломатическа революция]]).

"Никога„Никога никоя война, в която са се случили толкова важни събития, пролята е толкова много кръв и е струвала толкова много пари, не е завършвала с последствия за участниците толкова близки до първоначалните им позиции. Това беше примирие, не мир."“<ref>Arthur Hassall, ''The Balance of Power 1715-1789'', London 1907, p. 205</ref> Това мнение на проф. Артър Хасъл, изразено в началото на ХХ в., обобщава безсмислието на мирния договор. Изглежда, че правителствата си играят на война, а обикновените хора с ппросто ешки в надменните им лкомбинациикомбинации. Недоволни има навсякъде - – в колониите, където англичаните не постигат целта си да отстранят Франция като конкурент по моретата; във Франция, където авторитетъавторитета на "многообичания"„многообичания“ Луи ХV за първи път започва да спада;<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 16</ref> в Австрия, която мечтае за реванш срещу Прусия. При толкова много нерешени въпроси не е чудно, че само осем години по-късно започва [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] - – още по-ожесточена и по-мащабна.