Аахенски мирен договор (1748): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Мирен договор
[[Файл:Europe 1748-1766 en.png|мини|405x405пкс|Европа през 1748 г. с граници оформени от Аахенския мирен договор]]
| име = Аахенски мирен договор
'''Мирният договор от Аахен''' (на [[Английски език|английски]] '''Peace treaty of Aix-la-Chapelle''') е сключен на 18 октомври 1748 г.<ref>Някои френски източници посочват датата 28 октомври, виж ''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 16</ref> и поставя край на [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]. Той е резултат на работата на мирната конференция в германския град [[Аахен]] (наричан от французите и англичаните Екс-ла-Шапел) и е подписан от представителите на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Франция]], [[Съединени провинции|Обединените провинции]], [[Испания]], [[Савойско херцогство|Сардиния-Савоя]], [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]], [[Модена (херцогство)|Модена]] и [[Генуезка република|Генуа]]. Съгласно клаузите повечето отнети територии са върнати на предишните им собственици, освен [[Силезия]], чието придобиване от [[Кралство Прусия|Прусия]] е потвърдено.
| картинка = Europe 1748-1766 en.png
[[Файл:Europe| 1748-1766описание = en.png|мини|405x405пкс|Европа през 1748 г. с граници оформени от Аахенския мирен договор]]
| преговори-начало =
| подписан = 18 октомври 1748 г.
| война = [[Война за австрийското наследство]]
| последван =
| място = Свободен императорски град Аахен
| територии =
| войска =
| репарации =
| страна1 = {{флагификация|Великобритания}}<br>[[Файл:Flag of the Netherlands.svg|25 п]] [[Съединени провинции]]
| страна2 = {{флагификация|Франция|бурбони}}
| делегат1 =
| делегат2 =
}}
'''Мирният договор от Аахен''' (на [[Английски език{{lang|en|английски]] '''Peace treaty of Aix-la-Chapelle'''}}) е сключен на 18 октомври 1748 г.<ref>Някои френски източници посочват датата 28 октомври, виж ''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 16</ref> и поставя край на [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]. Той е резултат на работата на мирната конференция в германския град [[Аахен]] (наричан от французите и англичаните Екс-ла-Шапел) и е подписан от представителите на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Франция]], [[Съединени провинции|Обединените провинции]], [[Испания]], [[Савойско херцогство|Сардиния-Савоя]], [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]], [[Модена (херцогство)|Модена]] и [[Генуезка република|Генуа]]. Съгласно клаузите повечето отнети територии са върнати на предишните им собственици, освен [[Силезия]], чието придобиване от [[Кралство Прусия|Прусия]] е потвърдено.
 
== Мирната конференция ==
Войната за австрийското наследство се състои от няколко отделни конфликта, свързани помежду си.<ref>Подробно за войната виж Reed Browning, ''The war of the Austrian Succession'', New York 1995</ref> Тя започва със [[Силезийски войни|Силезийските войни]] на [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих Велики]] срещу Хабсбургската монархия, които приключват през 1745 г. Другите бойни полета са в [[Италия]], [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]] и в колониите ([[Индия]] и [[Америка]]). Както обикновено, мирните преговори текат успоредно на военните действия - – така например мирни договори и примирия във войната има през 1741, 1742 и 1745 г. Те уреждат отношенията на австрийците с Прусия, [[Курфюрство Бавария|Бавария]] и [[Курфюрство Саксония|Саксония]], които после не участват при подписването на окончателния договор. От 1746 до началото на 1748 г. англичани и французи водят преговори в холандския град [[Бреда]]. Съобразявайки се с военната ситуация, те очертават бъдещия вид на мира. Финалната конференция започва през март 1748 г. в Аахен като преговори между Великобритания и Обединените провинции от една страна и Франция от друга. Още на 30 април се стига до предварително споразумение по точките на мира.<ref>I. S. Leadam, ''The history of England, from the accession of Anne to the death of George II, 1702-1760'', New York 1969, p. 417</ref> Англичаните искат към договора да се присъедини и австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия, но тя се съпротивлява поради загубата на Силезия. Това отлага окончателното подписване до октомври.
 
== Клаузи ==
Line 10 ⟶ 26:
 
* Хабсбургската империя признава преминаването на Силезия под властта на Фридрих ІІ, крал на Прусия и херцогствата [[Херцогство Парма|Парма]] и [[Пиаченца]] под властта на [[Филип I (Пармски херцог)|дон Фелипе]], син на испанския крал [[Филип V (Испания)|Фелипе V]].
* Франция, която през войната е покорила цяла [[Австрийска Нидерландия]] и е навлязла на територията на Обединените провинции, превземайки крепостта [[Берген оп Зоом|Берген-оп-Зоом]], връща всичко завладяно; [[Луи XV|Луи ХV]] отговая на учудените си дипломати и генерали с думите "Аз„Аз съм крал, а не търговец"търговец“.<ref>Leadam, ''The history of England...'', p. 418</ref> Сред народа се появява шеговитата фраза "глупав„глупав като мира"мира“, но всъщност този великодушен жест отваря по-късно възможността за съюз между Франция и Австрия (т. нар. [[Дипломатическа революция]]).
* Франция трябва да разруши укрепленията на Дюнкерк откъм морето; потвърждаването на тази точка от Утрехтския договор, когато страната е в очевидно силна позиция, също остава неразбран ход на краля, считан дори за унизителен.<ref>James Perkins, ''France under Louis XV'', London 1897, p. 373</ref>
* Всички завоевания на Великобритания и Франция в колониите са върнати обратно на старите им собственици. Англичаните връщат град Луисбург на остров [[Кейп Бретон]] в [[Канада]], а французите връщат [[Ченай|Мадрас]] в [[Индия]].
Line 19 ⟶ 35:
 
== Последици ==
"Никога„Никога никоя война, в която са се случили толкова важни събития, пролята е толкова много кръв и е струвала толкова много пари, не е завършвала с последствия за участниците толкова близки до първоначалните им позиции. Това беше примирие, не мир."<ref>Arthur Hassall, ''The Balance of Power 1715-1789'', London 1907, p. 205</ref> Това мнение на проф. Артър Хасъл, изразено в началото на ХХ в., обобщава безсмислието на мирния договор. Изглежда, че правителствата си играят на война, а обикновените хора с ппросто ешки в надменните им лкомбинациикомбинации. Недоволни има навсякъде - – в колониите, където англичаните не постигат целта си да отстранят Франция като конкурент по моретата; във Франция, където авторитетъавторитета на "многообичания"„многообичания“ Луи ХV за първи път започва да спада;<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 16</ref> в Австрия, която мечтае за реванш срещу Прусия. При толкова много нерешени въпроси не е чудно, че само осем години по-късно започва [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]] - – още по-ожесточена и по-мащабна.
 
== Източници ==
<references /><br />
 
== Бележки ==
<references /><br />
[[Категория:Мирни договори]]
[[Категория:История на Франция]]