Виктор Вълков: Разлика между версии

Виктор Вълков е роден през 1936 г. в [[София]]. Баща му [[Георги Вълков (политик)|Георги Вълков]] е сред водачите на [[Българския земеделски народен съюз]], осъден на смърт и екзекутиран през 1942 г. Брат е на журналистката [[Ивайла Вълкова]]. През 1953 г. завършва гимназия, а през 1959 г. – [[Технически университет - София|Машинно-електротехническия институт]] в София.<ref name="tt"/> Член е на БЗНС от 1965 г. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод „Васил Коларов“. От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина. От 1973 до 1980 г. е последователно първи заместник-завеждащ и от 1983г е завеждащ отдел „Международни връзки“ при Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 114</ref>. Впоследствие на 21 май 1986г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС какъвто остава до 19 декември 1989г когато след превратът в казионния БЗНС при който са свалени живковистите в лицето на секретаря на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет [[Петър Танчев]] , [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и доскорошен [[Заместник министър-председател на България|зам.председател на Министерския съвет]] и [[министър на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и [[Секретар на постоянното присъствие на БЗНС|селскостопанския секретар на Постоянното присъствие на БЗНС]] и бивш [[министър]] на съобщенията [[Пандо Ванчев]] , а за секретар на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]] - дотогавашен международен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС и главен инициатор на преврата в БЗНС , Виктор Вълков , дясна ръка на Димитров е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС , на който пост е до 36 конгрес на БЗНС - 3 март 1990г когато след оставката на Ангел Димитров , Виктор Вълков е избран за председател на БЗНС , организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС става [[Костадин Янчев]]. Вълков и Янчев водят политика на неутралитет по отношение на колаиции с политически партии и организации , но на изборите за Велико народно събрание избраните народни представители са значително по малко на брой от 99 те народни представители на казионния БЗНС в последното социалистическо 9 то Народно събрание.В началото на 1991г Виктор Вълков и [[Костадин Янчев]] започват преговори с дейци от опозиционния БЗНС "Никола Петков" в лицето на [[Ценко Барев]] - доскорошен емигрант във Франция , като през юли 1991г се състоява съединителния конгрес на който казионния БЗНС престава да съществува и е създаден БЗНС - Единен с председател Ценко Барев , а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС-Единен.Този конгрес води до разкол в редиците на бившия казионен БЗНС мвжду Виктор Вълков и Костадин Янчев от една страна и прокомунистическите земеделци [[Светослав Шиваров]] , [[Дончо Каракачанов]] , [[Васил Чичибаба]] , [[Светослав Сеизов]] и още няколко десетки други които напускат БЗНС-Единен и по късно създават собствена партия -БЗНС "Александър Стамболийски" ратуваща за коалиция с БСП и станала неин партньор през 1994г.