Психика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 61:
В [[Еволюция|еволюционен]] план началото на психиката съвпада с първите най - елементарни прояви на условнорефлекторна дейност. Тази дейност е резултат от развитието и усъвършенстването на [[нервна система|нервната система]]. Живите организми и нещата от заобикалящия ги свят си взаимодействат по между си. Това взаимодействие се нарича отражение. Една от формите на отражение е психичното отражение. Най - елементарното психично отражение е [[Усещане|усещането]]. Развитието на психиката преминава през следните етапи: елементарна сензорна психика, перцептивна психика, животински интелект, човешки интелект. С появата на [[ганглий]] се развива и възниква висшата нервна дейност, а условнорефлекторната се усъвършенства. Сензорна психика притежават организмите с ганглийна нервна система. Свързана е със способността им да отразяват отделни свойства на предметите и явленията. Перцептивна психика притежават организмите с централна нервна система. Те могат да възприемат и отразяват цялостни образи на предметите и да реагират на тях. [[млекопитаещи|Млекопитаещите]] имат най - високо развитие на полукълбата на главния мозък в животинския свят. В началните етапи на еволюцията на централната нервна система се наблюдава безусловнорефлекторния компонент (вродени рефлекси) при инстинктивното поведение на животните. През по-късните етапи на еволюция поведението започва да се определя повече от условнорефлекторния компонент( [[Условен рефлекс|условни рефлекси]]). Това означава, че поведението вече е свързано с участието на психика. Появява се първата сигнална система, единствена за животните. Този етап от развитието на психиката (животински интелект) се характеризира с появата на способност за решаване на елементарни задачи. През по - късните етапи на еволюция се появяват [[възприятие|възприятието]] и конкретно - образното мислене. С изправения вървеж на човек нервната система се развива и усложнява допълнително, в това число и мозъка. Появяват се нови бразди и гънки в мозъка. Този етап от развитието е човешкия интелект. Трудовата дейност и начина на живот обуславят появата на езиково общуване между хората. То е тясно свързано с емоционалните сигнални звукови реакции у висшите животни. Наред с това се появява и втората сигнална система, присъща само на човека. Вече промените в околната среда могат да се сигнализират чрез думи, вместо само със нечленоразделни звуци. Появяват се говорните области в мозъка. Речтта започва да става членоразделна с времето. Щом има реч, може да се говори за определено ниво на [[съзнание]]. По - късно се появява и абстрактно - логическото мислене, появява се писмеността. В лицето на съзнанието, психиката достига най - високата си точка на развитие. Съзнанието се определя като най-висша форма на психична дейност. Освен това съзнанието може да мисли за мисълта си. То притежава способността на [[Интроспекция|саморефлексия]]. <ref>http://psychologyoutline.blogspot.com/2014/07/blog-post_4142.html</ref><ref>http://sexnature.org/psihologiya-i-terapiya/psihika-i-saznanie.html</ref>
==Описание и съдържание на психиката==
Психиката е система от три категории психични явления - психични процеси, психични свойства (качества) и психични състояния. Всяка от категориите представлява и изразява своебразна страна от психичния живот на индивида.
* Психичните процеси се разделят на три подкатегории: познавателни (когнитивни), емоционални и волеви. Познавателните биват: усещане, възприятие, памет, мислене и въображение. Емоционалните се характеризират с протичането на афект, емоция или чувства. Волевите процеси са свързани с волята, мотивите, желанията и стремежите.
- Познавателни (когнитивни) психични процеси са: усещане, възприятие, памет, мислене и въображение. Те се наричат процеси, защото се характеризират с процесуалност, но също така с актуалност и динамика. Процесуалността се изразява в това, че всички тези процеси винаги се пораждат (възбуждат) от някакъв стимул (външен или вътрешен). След тяхното възбуждане тези явления протичат, угасват и изчезват от съзнанието, оставяйки някакви физиологични "следи", които при определени условия могат да се активират вторично. Например, възприет обект може да се появи в съзнанието отново под формата на представа,спомен, фантазия или сън. Активността на тези процеси се изразява в това, че те са винаги действени, винаги в налична активност - субектът или мисли, или не мисли; той или усеща, или не усеща; Динамичността се изразява в подвижността и скоростта на протичане на самите процеси. Познавателните процеси се отличават от другите, че при тях психичното отражение се извършва под формата на субективен познавателен образ. Всеки един познавателен психичен процес има свой специфичен познавателен образ. Изключение тук прави когнитивният процес внимание - той няма свой познавателен образ, а се съчетава с останалите. Субективният познавателен образ е несъмнено проекция или продукт на условнорефлекторната дейност, но той не е самата рефлекторна дейност.
- Емоционалните психични процеси отразяват отношението между субекта и обекта, между предмети и явления - дали дадено нещо ни харесва или не ни харесва. Специфично свойство на емоциите и чувствата е тяхната поляризация (харесвам - не харесвам). Психичният образ тук е под формата на вътрешно субективно преживяване по отношение на субекта към обекта. Обектът може да се натовари с позитивни или негативни оценки от страна на субекта (личността).
- При волевите психични процеси психичният образ е с голяма активност. Тези процеси разкриват и реализират действените възможности на личността за постигането на някаква цел. Обикновено това е социална цел, но може да бъде и чисто егоистична.
* Психичните свойства (качества) са трайни психични структури, които определят човешката дейност на личността. Те са взаимосвързани с психичните процеси и състояния, но се различават от тях. Те изразяват общата насоченост и продуктивните възможности на човешката личност, изразяват характера и темперамента, дарбите и таланта. Показват склонностите, интересите, идеалите, ценностите и самите тенденции за развитие на тях.
* Психичните състояния са комбинация или сбор от психичните процеси и психичните свойства на личността. Понякога могат да се третират и като психични процеси и като психични свойства. Например, апатията. Апатията може да се разглежда като форма на настроението при емоционалните познавателни процеси, но може и да се третира като проява на меланхоличния темперамент при психичните свойства (качества) на личността. Други психични състояния в тази група са еуфорията, фрустрацията, тревожността, депресивността, виновността и др.
| |||