Психика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kloynat (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Kloynat (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 78:
 
* Психичните състояния са комбинация или сбор от психичните процеси и психичните свойства на личността. Понякога могат да се третират и като психични процеси и като психични свойства. Например, апатията. Апатията може да се разглежда като форма на настроението при емоционалните познавателни процеси, но може и да се третира като проява на меланхоличния темперамент при психичните свойства (качества) на личността. Други психични състояния в тази група са еуфорията, фрустрацията, тревожността, депресивността, виновността и др.<ref> "Увод в психологията" - Леон Леви</ref>
 
 
==Изследване на психиката==
 
Психиката се изследва от Психологията. Психологията прилага различни методи на изследване, като най - популярните са наблюдението, допитването и експеримента.<ref>"Психология на човека" - Р. Стаматов, Б. Минчев</ref><ref>"Увод в психологията" - Леон Леви</ref>
 
* Наблюдението е насочено към вътрешния свят на другите хора. Това става по строг, дисциплиниран начин. Изследователят преднамерено следи за определени наблюдаеми прояви на психиката в поведението, като свежда до минимум своята намеса. Наблюдението като метод показва естествеността на психологическите явления. Недостатъка му е, че може да се допуснат систематични грешки.<ref>"Психология на човека" - Р. Стаматов, Б. Минчев</ref>
 
* Допитването цели да събере словесни данни. Съществуват две основни форми на допитване: устно (интервю) и писмено (анкета). Темата на допитването се подбира според теоретичните или практическите цели и
съображения. Недостатъка на този метод е, че изследваните лица е възможно да са неискрени, което намалява валидността на получените данни.<ref>"Психология на човека" - Р. Стаматов, Б. Минчев</ref>
 
* Експериментът е най - престижния и надежден метод. При него изследователят може да има активна намеса в изследваните явления. Експерименталния ефект се подчинява на вероятностни процеси и завършва с вероятностен извод. Експерименталното въздействие се измерва чрез съпоставянето по показателите на експериментална и контролна група, а полученият ефект се проверява за статистическа значимост.<ref>"Психология на човека" - Р. Стаматов, Б. Минчев</ref>