Списък на реките в България по водосборни басейни: Разлика между версии

Цялата територия на [[България]] от 111 хил. км² попада в два водосборни басейна – [[Черно море]] и [[Бяло море]] (Егейско море). Към водосборния басейн на [[Черно море]] се отнасят '''57%''' (или '''63 270 км²''') от площта на страната, в т.ч. – към водосборния басейн на река [[Дунав]] '''45%''' (или '''49 950 км²'''), а останалите '''12%''' (или '''13 320 км²''') – на реките вливащи се директно в [[Черно море]]. Към водосборния басейн на [[Бяло море]] (Егейско море) се отнасят останалите '''43%''' (или '''47 730 км²'''), в т.ч. водосборен басейн на река [[Марица]] – '''71,6%''' (или '''34 166 км²'''), река [[Струма]] – '''22,6%''' (или '''10 797 км²''') и река [[Места]] – '''5,8%''' (или '''2 767 км²''').

Границата между двата водосборни басейна или т.н. Главен воводел започва от границата ни със [[Сърбия]] в планината [[Кървав камък]] (1 737 м), продължава на изток към [[Ерулска планина]] (1 481 м), пресича планинатас кратки завои на север и на юг планините [[Стража (планина)|Стража]] (Парамунска планина) (1 389 м) и [[Любаш]] (1 399 м), завива на северозапад по билото на [[Завалска планина]] (1 181 м), а след това на югоизток по билото на планината [[Вискяр (планина)|Вискяр]] до най-високиятвисокия ѝ връх Мечи камък (1 077 м). В този си участък главният вододел в България отделя водосборните басейни на реките [[Нишава]] на север и [[Струма]] на юг.

От Мечи камък вододелът продължава на югоизток по билата на планините [[Вискяр (планина)|Вискяр]] и [[Люлин (планина)|Люлин]], пресича [[Владайски проход|Владайската седловина]] (860864 м), и се изкачва на югоизток по склоновете на [[Витоша]] до най-високиятвисокия ѝ връх [[Черни връх]] (2 290 м). От тамОттам продължава на юг, пресича Бука-Преслапската[[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1 109 м), завива на югоизток по билото на планината [[Верила]], пресича [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1 092025 м), и се изкачва нагоре по билата на [[Рила]]. Първоначално на юг през [[Белчинска планина]] (Лакатишка Рила), върховетес връх Зекирица (1 734 м), ислед това на югозапад по рида над [[Седемте рилски езера]] към връх Харамията (2 465 м), на юг към връх [[Дамга]] или Вазов връх (2 669 м), от него завива постепенно на изток по билото над [[Урдин циркус|циркуса]] на [[Урдини езера]] към връх [[Мальовица]] (2 729 м), следва все на изток поредицата скалисти върхове до Лопушки връх (2 698 м), после се снижава на юг до седловината [[Кобилино бранище]] (2 145 м), икоято достигаотделя найСеверозападна от Средна Рила. По-южнатанататък сивододелът точка –изписва своеобразна дъга на изток, юг и югозапад по билата на Водния чал (2683 м), Маринковица, Шишковица и Венеца до връх ЧернаЙосифица (2 696 м), и достига на юг до тройния оро-хидрографски възел връх полянаКанарата (2 715691 м). В този си участък вододелът отделя на североизток водосборния басейн на река [[Искър]] от водосборния басейн на река [[Струма]] на югозапад.

От връх Черна полянаКанарата вододелът продължава на изток-югоизток и достига най-южната си точка - седловината Горни куки (ок. 2450 м), югоизточно от връх Чемерна (2 511 м), която отделя Средна от Източна Рила, продължава на изток и при връх [[Ковач]] (2 634 м) завива на север, иa достигаслед седловината [[Джанка (седловина)|Джанка]] (2 346 м) билото значително се повишава за да достигне до връх [[Мусала]] (2 925 м), като тук водите на [[Искър]] на север и на запад се отделят от водите на река [[Места]] на юг и на изток.

От връх [[Мусала]] та чак до границата с [[Турция]] в планината [[Странджа]] главният вододел е граница между реките оттичащи се към река [[Дунав]] и реките вливащи се директно в [[Черно море]] от една страна, и реките принадлежащи към водосборния басейн на река [[Марица]] от друга.

От връх [[Мусала]] границата се спуска на север до [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] (1 324 м), преминава по билото на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], пресича западното гърбище на [[Септемврийски рид]], минава източно от язовир „[[Искър (язовир)|Искър]]“, завива на изток през седловината Ушите и село [[Вакарел]], изкачва се до най-високия връх на рида [[Белица (рид)|Белица]] – Голяма Икуна (1 221 м), завива на север по гърбището на рида [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] и достига до връх Звездец (1 655 м) в [[Етрополска планина]] на [[Стара планина]]. В този си участък главният вододел служи за граница между водите оттичащи се на запад и северозапад към река [[Искър]] и на изток и югоизток към река [[Марица]].

От връх Звездец в [[Етрополска планина]] до прохода [[Вратник]] (1 097921 м) главният вододел следи билото на [[Стара планина]], като в този си участък на север остават водосборните басейни на реките [[Искър]], [[Вит]], [[Осъм]] и [[Янтра]], а на юг – на реките [[Марица]] и [[Тунджа]].

От прохода [[Вратник]] започва границата между водосборните басейни на реките вливащи се директно в [[Черно море]] и реките принадлежащи към басейна на река [[Тунджа]]. Главният вододел следи билата на [[Сливенска планина|Сливенска]] и [[Стидовска планина]], пресича Карнобатския проход (310 м) и продължава на изток по билото на [[Карнобатска планина]] до бившето село Рътлина. От там завива на юг, след това на запад по билото на възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] и достига на югозапад до връх Асанбаир (515 м), най-високата точка на възвишението [[Бакаджици]]. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до планината [[Странджа]] и се изкачва по билото ѝ до българо-турската граница, недалеч от село [[Странджа (село)|Странджа]].