Разлика между версии на „Калигула“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
редакция без резюме
м
м
[[Файл:Caligula&Germanicus Aureus.jpg|мини|ляво|240п|[[Ауреус]] на Калигула и баща му Германик]]
[[Файл:RIC I 14 (Caligula - Agrippina maior).jpg|мини|ляво|240п|[[Денарий]] на Калигула и майка му Агрипина]]
Тиберий умира на [[16 март]] [[37]] г. Допуска се, че Тиберий е бил задушен с възглавница от преторианския префект [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Макрон]], за да бъде предадена по-бързо властта на Калигула. Но Калигула не е единственият наследник – Тиберий има внук, [[Тиберий Гемел]], който в завещанието е сънаследник на Калигула. Малолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.
 
Малко след възкачването си Калигула лично прибира и погребва с почести останките на майка си и братята си, умрели по времето на Тиберий при заточението си на различни места. Така той възстановява паметта на семейството си след несправедливостите, причинени от предходника му. Посмъртно са издадени монети с образите на Германик, Агрипина и братята на Калигула.
 
Първите няколко месеца от управлението на Калигула са много успешни. Той идва на власт сред всеобща радост и одобрение. Калигула е обичан и превъзнасян от много хора заради факта, че е син на любимия на народа Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, е потомък на Август, и следователно има родствена връзка с [[Юлий Цезар]]. Той е и правнукът на [[Марк Антоний]], факт, който по-късно отрича с презрение.
 
Новият император прави масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани; унищожава документите на Тиберий относно измяната, обявявайки, че процесите за измяна са вече в миналото; вика обратно изгнаниците, обявява всеобща свобода и амнистия; помага на онези, които са ограбени от императорската данъчна система. За разлика от предшественика си новият владетел е много щедър: започва да организира бляскави представления, игри и развлечения, за да спечели популярност сред народа.
[[Файл:Caligae from side.jpg|мини|240п|[[Калига]] (римски ботуш) от който идва историческото прозвище на третия принцепс]]
{{Юлиево-Клавдиева династия}}
Скоро Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Древните автори [[Дион Касий]] и [[Светоний]] казват, че е имал „мозъчна треска“, според други е бил отровен, или е страдал от епилепсия или друго мозъчно заболяване. Имал е чести присъпипристъпи на безсъние и невроза. След време той се подобрил [[физика|физически]], но не и [[психика|психически]]. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.
 
Историческите съчинения го описват като налудничав, на вид нездрав физически човек – висок и с мършаво тяло, голяма глава с хлътнали бузи и слепоочия, тънък врат, голямо чело с оредяваща коса, но иначе твърде окосмено тяло, мъртвешки тен на кожата, вдлъбнати очи, гледащи винаги заплашително. Нарочно пред огледалото правел гримаси, та и без това неприятното му лице да изглежда още по-страшно.
 
Древните автори го окачествяват като напълно луд, като тиран. Днешните изследвания се опитват да извинят лудостта му с напрежението от трудното му детство или с това, че е останал неразбран – всъщност по-голямата част от сведенията за Калигула са били създадени от хора, произхождащи или свързани с благородните патрициански родове, аристокрацията на Рим, от чиито среди произхождали повечето жертви, засегнати от тиранията на Цезаря. Едно нещо се знае със сигурност – той се оказва напълно неподготвен и неподходящ за император. Някои може да кажат, че е бил прекалено млад, но Август е едва на 18, когато Юлий Цезар е убит. Други приемат, че стресът, на който е подложен Калигула, неговата неопитност и не на последно място интригите около него, са причина за лошите му прояви.
Спорно е дали Калигула всъщност е бил луд. [[Филон Александрийски]], който е един от малкото древни автори, които са се срещали с Калигула, не мисли така. Той е бил предводител на делегация, изпратена до Калигула, за да спре издигането на огромна статуя върху важно за юдеите място. Смятал е Калигула за злонамерен субект.
 
Съществуват легенди, че направил (или е обявил, че ще направи) [[Инцитат]], своя любим жребец, [[сенат]]ор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече [[Друзила (сестра на Калигула)|Друзила]]); оргията в двореца; военният поход в [[Британия (римска провинция)|Британия]], който завършва със събирането на [[мида|мидени]] черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне своя статуя в [[Йерусалим]] ([[Ирод Агрипа I|Ирод Агрипа]] го спрял),; самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] с култ към самия себе си. СчиталСмятал, че е придобил божествена същност – наредил да бъде почитан като жив бог.
[[Файл:Caligula sestertius RIC 33 680999.jpg|мини|ляво|310п|[[Сестерция]] на Калигула показваща трите му сестри.]]
 
== Принципат ==
През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание, оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойкипрахосвайки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху [[проституция]]та, но и да отвори [[публичен дом]] в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари; монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял. Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания.
 
Необмислената политика на императора предизвиква финансова криза и временна поява на глад в Рим. Същевременно са предприети и някои обществени строежи: завършва се храмът на Август в Рим, разширен е дворцовият комплекс на Палатин, ремонтирани са пътища и пристанища в Италия, с цел да се подобри снабдяването и търговията.
[[Файл:Vatican obelisk.jpg|мини|170п|''[[Обелиски в Рим|Ватиканския обелиск]]'' донесен от Египет в Рим по заповед на Калигула]]
 
Калигула целенасочено засяга интересите на юдеите в Александрия, където избухват размирици ([[Александрийски погром]]). В 38 г. назначава нови владетели на клиентните държави Тракия ([[Одриско царство]]), [[Понтийско царство|Понт]] и [[Велика Армения|Армения]]. При завръщането си от бутафорната кампания срещу Британия, приключена поради липсата на кораби, той празнува триумф в Рим и получава почести на победител. Убива съюзния владателвладетел на [[Мавритания]], след като го е поканил в Рим (40 г.), понеже в носел пурпурна царска мантия в негово присъствие. Малко по-късно при Клавдий това води до присъединяване на страната към империята.
 
Калигула управлява едва 3 години и 10 месеца. На [[24 януари]] [[41]] г. най-новият заговор срещу него успява да сложи край на живота му. Докато Калигула прекосява сам един коридор в подземията на Палатин, е убит от преторианския префект [[Касий Херея]] (служил преди във войската на баща му Германик), който бил обиден на Калигула, защото често се подигравал с гласа му. Жената на Калигула [[Цезония]] също е убита, както и бебето им – [[Юлия Друзила]], чиято глава е размазана в една стена. Калигула става първият убит император, а след настъпилия смут чичо му Клавдий бива издигнат на негово място. Калигула умира едва на 28 години, след кратко, но кърваво властване.