Калигула: Разлика между версии

Тиберий умира на [[16 март]] [[37]] г. Допуска се, че Тиберий е бил задушен с възглавница от преторианския префект [[Квинт Невий Корд Суторий Макрон|Макрон]], за да бъде предадена по-бързо властта на Калигула. Но Калигула не е единственият наследник – Тиберий има внук, [[Тиберий Гемел]], който в завещанието е сънаследник на Калигула. Малолетният Гемел не представлява никаква пречка за Калигула, който го убива скоро, след като става император, а по-късно се отървава и от самия Макрон.

Първите няколко месеца от управлението на Калигула са много успешни. Той идва на власт сред всеобща радост и одобрение. Калигула е обичан и превъзнасян от много хора заради факта, че е син на любимия на народа Германик; младият талисман, когото всички помнели. Освен това, е потомък на Август, и следователно има родствена връзка с [[Юлий Цезар]]. Той е и правнукът на [[Марк Антоний]], факт, който по-късно отрича с презрение.

Скоро Калигула се разболява при неизяснени обстоятелства. Древните автори [[Дион Касий]] и [[Светоний]] казват, че е имал „мозъчна треска“, според други е бил отровен, или е страдал от епилепсия или друго мозъчно заболяване. Имал е чести присъпипристъпи на безсъние и невроза. След време той се подобрил [[физика|физически]], но не и [[психика|психически]]. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.

Историческите съчинения го описват като налудничав, на вид нездрав физически човек – висок и с мършаво тяло, голяма глава с хлътнали бузи и слепоочия, тънък врат, голямо чело с оредяваща коса, но иначе твърде окосмено тяло, мъртвешки тен на кожата, вдлъбнати очи, гледащи винаги заплашително. Нарочно пред огледалото правел гримаси, та и без това неприятното му лице да изглежда още по-страшно.

Съществуват легенди, че направил (или е обявил, че ще направи) [[Инцитат]], своя любим жребец, [[сенат]]ор. Други скандални истории включват кръвосмешенията му със сестрите си (най-вече [[Друзила (сестра на Калигула)|Друзила]]); оргията в двореца; военният поход в [[Британия (римска провинция)|Британия]], който завършва със събирането на [[мида|мидени]] черупки като „морска плячка“; войната му с бог Нептун; желанието му да се издигне своя статуя в [[Йерусалим]] ([[Ирод Агрипа I|Ирод Агрипа]] го спрял),; самоопределянето му като божество и др. Опитал се да измести почитането на [[Юпитер (бог)|Юпитер]] с култ към самия себе си. СчиталСмятал, че е придобил божествена същност – наредил да бъде почитан като жив бог.

През краткото си управление Калигула успява да похарчи огромното завещание, оставено от Тиберий (ок. 3 млн. сестерции), най-вече прахосвойкипрахосвайки парите за пиршества, разкош или налудничави проекти. Нуждата от нови средства и желанието му да скандализира обществото, са причина не само да въведе данък върху [[проституция]]та, но и да отвори [[публичен дом]] в императорския дворец. Задължил гражданите да правят дарения по случай раждането на дъщеря му и за целта навсякъде в града поставил каси за събиране на пари; монетите после били натрупвани на големи купчини, върху които императорът се просвал и се търкалял. Калигула започва да конфискува собствеността на богати граждани, които са екзекутирани или заточвани по обвинение в измяна. Говори се, че всекидневно провеждал съдебни процеси, изтезания и смъртни наказания.

Калигула целенасочено засяга интересите на юдеите в Александрия, където избухват размирици ([[Александрийски погром]]). В 38 г. назначава нови владетели на клиентните държави Тракия ([[Одриско царство]]), [[Понтийско царство|Понт]] и [[Велика Армения|Армения]]. При завръщането си от бутафорната кампания срещу Британия, приключена поради липсата на кораби, той празнува триумф в Рим и получава почести на победител. Убива съюзния владателвладетел на [[Мавритания]], след като го е поканил в Рим (40 г.), понеже в носел пурпурна царска мантия в негово присъствие. Малко по-късно при Клавдий това води до присъединяване на страната към империята.