Магия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
м много голяма материя, компилация от думи за вещите в занаята -перевод - Устаревшее «чары» («колдовство, волшебство») восходит к др.-рус. чаръ («колдовство, заклинание») > ст.‑слав. *čarъ[12], которое в свою очередь восходит к индоевропейскому глаголу *kuer («делать»)[11]. «Ведовство» произошло от глагола «ведать», которое является исконно русским словом общеславянского происхождения (др.-рус. вѣдѣти, ст.‑слав. вѣдѣти «знать, уметь»)[ |
||
Ред 2:
'''Магия''' (от [[латински език|лат.]] ''magia'' – [[обред]]и, [[ритуал]]и) е употребата на ритуали, [[символ]]и, действия, [[жест]]ове и езика с цел използване на [[Свръхестественост|свръхестествени]] сили.<ref>{{Cite book|last=Hutton |first=Ronald |authorlink=Ronald Hutton |title=Pagan Religions of the Ancient British Isles |year=1991 |pages=289 – 291, 335 |isbn=0-631-18946-7}}</ref><ref name="S.J. Tambiah pp 6-7">S.J. Tambiah, „Magic, Science and the Scope of Rationality“, pp 6 – 7.</ref><ref name="W.J. Hanegraaff p718">W.J. Hanegraaff, „Dictionary of Gnosis & Western Esotericism“, p718.</ref><ref name="Mauss, Marcel 1972 p. 24">Mauss, Marcel (1972) ''A General Theory of Magic'' (R. Brain, Trans.). New York: Norton Library. (Original work published 1903). p. 24</ref> Вярата във и практикуването на магия съществуват от зората на човечеството и продължава да играе важна духовна, религиозна и медицинска роля за много култури и в наши дни.<ref>Bengt Ankarloo & Stuart Clark, Witchcraft and Magic in Europe: Biblical and Pagan Societies", University of Philadelphia Press, 2001</ref><ref>Bengt Ankarloo & Stuart Clark, Witchcraft and Magic in Europe: Biblical and Pagan Societies", University of Philadelphia Press, 2001, p xiii</ref>
[[Файл:Baldung Hexen 1508 kol.JPG|мини|Вещици варят вълшебна отвара]]
[[Файл:The Lancashire Witches 10.jpg|мини|Вещици летят на метла]]
Магията казано другояче е манипулация на реалността, вещиците приготвящи отвара със скополамин/хиосциамин съдържащи растителни извлеци от татул или беладона вярват че след това летят и се съвокупляват с дявола докато за страничния наблюдател реалността изглежда другояче -те се търкалят няколко часа в ступор бълнувайки.
Вещица в мъжки род е вещер, корена на думата е вещ т.е. можещ, разбиращ ( [[Старобългарски език|др.слав]]- ''вѣдѣти'' -знать, уметь(рус.). Заклинател с този който си служи със словесни формули, заклинания в българския - баячка. Врачка (чародейка, ''гадателка)''е думата за който прорицава, разкрива бъдещето ," врачува "като корена означава всъщност лечител (рус. врач-лекар). Чародейка е от [[Старобългарски език|ст.бълг.]] ''čarъ'' през [[Индоевропейски праезик|индоевропейски]] ''kuer-'' правя.
<br />
== Бележки ==
| |||