Разлика между версии на „Никифор Никифоров (генерал-майор)“

м
форматиране: 2 интервала, нов ред, тире-числа, число+г. (ползвайки Advisor)
м (Почистване на ненужни параметри редактирано с AWB)
м (форматиране: 2 интервала, нов ред, тире-числа, число+г. (ползвайки Advisor))
| войсково поделение =
| командвания =
 
| битки =
| награди =
}}
 
'''Никифор Йорданов Никифоров''' (среща се и като ''Юрданов'') е [[Българска армия|български офицер]], [[генерал-майор]] и юрист, офицер от [[Балканската война|Балканската]] (1912 – 1913) и [[Междусъюзническата война]] (1913), командир на рота и адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16<sup>-и</sup> пехотен ловчански полк]] през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) и началник на Военносъдебната служба (1934- – 1943)в това число и през част от [[Втората световна война]].
 
== Биография ==
По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на [[Шестнадесети пехотен ловчански полк|16<sup>-и</sup> пехотен ловчански полк]], за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 2 клас<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_16.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 16]</ref>, като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_221_348.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348]</ref> По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]] V степен, с мечове в средата<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_40_1_452_246.jpg ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 246]</ref>, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната<ref>[http://archives.bg/wars/thumbnail_lists/image=/09_1_4_2_254_gr%7C255.jpg ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 254 – 255]</ref>. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин [[капитан]].
 
През 1921 г. завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]]. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин [[майор]], между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин [[подполковник]]. Със МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин [[полковник]], с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р [[Александър Пеев (политик)|Александър Пеев]]. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба. Арестуван на 9 септември 1944г1944 г. от правителството на Отечествения фронт и съден от т.наречения [[Народен съд]] [[Четвърти върховен състав на Народния съд]] , но е освободен след обявяване на присъдите 1945г1945 г. През 1949г1949 г. отново е арестуван и съден по процесът срещу [[Трайчо Костов]], за което е изпратен в лагер в [[Белене]] , но 1954г1954 г. е освободен.
 
Кавалер е на ордените [[За храброст|Военен орден „За храброст“]], IV степен, 1 клас (1917)и [[Свети Александър (орден)|Орден „Св. Александър“,]] V степен, с мечове в средата (1918/1921)
Кавалер е и на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен.<ref>Недев, с. 299</ref>