Отваря главното меню

Промени

 
Типичен пример за романтично творчество е вокалната му лирика. Тя е тясно свързана с фолклорните традиции. Първите ярки звуци на романтичните насоки се открояват в създадената по стихове на [[Гьоте]] песен „Гретхен пред чекръка“ (''Gretchen am Spinnrade''), завършена на 19 октомври 1814 г. Текстът на тази песен е от „[[Фауст]]“ на Гьоте. Шуберт я написва само 17-годишен, но песента е цялостна. В акомпанимента се появява монотонна ритмична фигура, изобразяваща въртенето на чекръка, в кулминацията девойката прекъсва работата си и чекръкът замлъква.
* '''Обикновената куплетна песен в музикалното наследство на Шуберт.'''
 
*==== '''Обикновената куплетна песен в музикалното наследство на Шуберт.''' ====
Типично е наличието на една и съща постоянна мелодия и акомпанимент за всеки от куплетите. В тази група от песните на Шуберт най-силно се прави паралел с народните песни. Примери: „Полската розичка“ (''Heidenröslein''), 1815, „Разходката“ (''Das Wandern''), 1823.
* '''Варирана куплетна песен.''' Формално, това е втори тип от песенното му творчество.
 
==== Варирана куплетна песен ====
Формално, това е втори тип от песенното му творчество. Мелодията и акомпаниментът се променят в някои куплети. В известната песен „Пъстървата“ (''Die Forelle'') с еднаква музикална композиция са първите два куплета, третият е контрастно изменен, а последният е връщане към музикалното изложение от първите куплети. Шуберт прилага своеобразна форма „арка“ за конструкцията на „Пъстървата“.
 
„Липата“ (''Der Lindenbaum'') е пример за различен подход. В нея в първия и втория куплет се редуват мажорна с минорна тоналност, веселие с тъга, а третият е със съвсем различна музикална фактура, много по-оживена по характер. В последния куплет композиторът се връща към музикалното изложение на първия.
* '''Песни с непрекъснато развитие.''' Формално, те са трети тип от песните на Шуберт.
 
==== Песни с непрекъснато развитие ====
Формално, те са трети тип от песните на Шуберт. Всяка следваща част от текста се съпътства от нова мелодия и акомпанимент. Повторението на централните мотиви и общият тон водят до постигане на музикално единство. Примери в това отношение са: „Любов безкрайна“ (''Rastsole Liebe''), 1815 г., „Двойникът“ (''Doppelgänger''). При тази група песни се открояват кратки, например „Враната“ (''Die Krähe'') и дълги, например „Младата монахиня“ песни. И в двете разновидности се срещат единни по характер творби, например „Преживяването“ (''Der Aufenthalt''), но и „пъстри“ откъм драматургия, например „Скитникът“ (''Der Wanderer'').
 
*==== '''Балади''' ====
Шуберт нане само продължава традицията на [[балада|баладите]], но е и новатор. В творчеството му те заемат специално място. Открояват се два типа балади: Оформени като солова [[кантата]] – например „Заръката“ (Die Bürgshaft), където е характерно редуването на речитативи с [[арии]]. Вторият тип балади са песенни, например „Горски цар“ (''Erlkönig''), представляващи [[прототип]] на романтична балада.
 
Шубертовите песни се отличават с уравновесеност и простота, съчетани с романтично настроение и съответна експресия. Акомпаниментите на песните му не са обикновена хармонична и ритмична основа, както е дотогава, а често съдържат запомняща се характерна фигура. Акордите на „Лека нощ!“ (''Gute Nacht!''), например, внушават ефект на стъпки, а „хлъзгавият“ мотив на пъстървата е точно пресъздаден в мелодията.