Отваря главното меню

Промени

73 байта изтрити ,  преди 3 месеца
 
=== Образование ===
Младият Шуберт най-напред попада на вниманието на [[Антонио Салиери]], тогава водещ музикален авторитет на Виена, през 1804 г., когато неговият вокален талант е признат. През ноември 1808 г. става ученик в Стадконвикт (Императорската семинария) посредством стипендия. На 11-годишна възраст, през 1808 г. Шуберт започва да пее в придворния хор, след като една година преди това написва първото си музикално произведение. Той е не само солист в хора, а и втори цигулар в оркестъра, поради което се запознава с увертюрите и симфониите на [[Волфганг Амадеус Моцарт]], симфониите на [[Йозеф Хайдн]] и по-малкия му брат [[Михаел Хайдн]] и увертюрите и симфониите на [[Бетовен]], композитор, от който се възхищава<ref>McKay, Elizabeth Norman (1996). Franz Schubert: A Biography. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-816681-8.</ref><ref> name="Duncan, Edmondstoune (1905). Schubert. J.M. Dent. ISBN 1-4437-8279-3. OCLC" 2058050.</ref>. Допирът с тези и други произведения, съчетано със случайни посещения в [[опера]]та, поставя основата на по-широко музикално образование. В семинарията се запознава и с бъдещи дългогодишни приятели като Йозеф фон Шпаун, Алберт Щадлер и Антон Холцапфел.
 
Междувременно гениалността на Шуберт започва да се проявява в неговите композиции. Салиери решава да започне да го тренира частно по музикална теория и дори по композиция. Според Фердинанд първата композиция за пиано на момчето е била Фантазия за четири ръце; първата му песен е написана година по-късно. Понякога на Шуберт му е позволено да дирижира оркестъра на Стадконвикт. Посвещава голяма част от останалото си време на композиране на [[камерна музика]], няколко песни, композиции за пиано и по-амбициозните, богослужебни хорови творби, както и първата си симфония.