Отваря главното меню

Промени

23 байта изтрити ,  преди 3 месеца
Символ на ранноромантичната симфония са последните две симфонии на Шуберт. През живота на композитора не е изпълнена нито една от тях. ''Симфонията в до мажор, „Голямата“'', е открита след смъртта му от Роберт [[Шуман]] през 1839 г. Веднага е представена под диригентството на [[Феликс Менделсон Бартолди|Менделсон]]. По примера на големите [[Бетовен]]ови симфонии тя е с продължителност 50 минути и има характерна метроритмична пулсация, завладяваща слушателите. За изпълнението ѝ е нужен разширен симфоничен състав.
 
Противоположност на „Голямата“ е ''„Незавършена“ симфония в си минор''. Заглавието се основава на това, че се състои само от две части. Има запазени чернови на третата част (Скерцо), но композиторът, вероятно преценявайки, че вече е включил необходимото в двете части, прекъсва работата си. Композирана още през 1822 г., тази симфония е открита чак през 1860 г., а е изпълнена за първи път във Виена на 17 декември 1865 г. Симфонията има изключително лирично напевно звучене, проникната е от любов и смърт, печал и спасение, като че ли е отражение на кризата на автора, причинена от болестта му. <ref>Врона, Мариуш,name="vrona" с. 39</ref>
 
=== Камерно творчество ===