Bofors L60: Разлика между версии

Създаването на 40 mm автоматично оръдие от шведския концерн „Бофорс“ започва през 1928 г. по поръчка на [[Военноморски сили на Швеция|ВМС на Швеция]]. Моряците, недоволни от характеристиките на по-рано закупените британски автоматични оръдия „[[Vickers QF 2 pounder Mark II|Пом-пом]]“, желаят да получат по-надеждно и далекобойно оръжие за водене на огън преди всичко по въздушни цели. Първите образци, представени за изпитания през 1929 г. се оказват ненадеждни. Едва към 1932 г. оръдието е доведено до необходимото ниво и то започва да се предлага на купувачите.

 

 

В същото време фирмата „Бофорс“ поддържа най-тесни делови контакти с немския военнопромишлен концерн „[[Friedrich Krupp AG Hoesch-Krupp|Круп]]“,{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=1 – 3}} поради което упорито се носят слухове за това, че оръдието всъщност е разработено от немските инженери в лабораториите на „Круп“, но това не може да бъде заявено публично, тъй като съгласно подписаният от немското главно командване [[Капитулация на Германия в Първата световна война|акт за капитулация]] и [[Версайски договор|Версайски мирен договор]], [[Ваймарска република|Веймарска Германия]] се признава за победена страна според резултатите на [[Първата световна война]], което налага на [[Германска промишленост|националната промишленост]] и приложна наука съответстващите ограничения, в това число и за разработката на отделни видове въоръжения, и съгласно дадената хипотеза, немското военно ръководство желае да изпробва новия образец [[Зенитно оръдие|зенитно въоръжение]] в [[Бойни действия|бойна обстановка]], в един от назряващите [[Локална война|локални конфликти]], предварително доставяйки опитни образци от оръдията на едната от воюващите страни, за което обаче е необходимо право за участие в международната търговия с оръжие, което те нямат погоре описаните причини, а в същото време Швеция има, тъй като е неутрална държава, а доставката на партия от нови зенитни оръдия на тази или онази страна не може да мине без международна гласност за такова събитие, – недопустимостта за широко огласка за немското превъоръжаване служи за допълнителен аргумент в полза на тази версия и като че ли оказваната протекция, от страна на Круп и други влиятелни немски промишленици в разработката на новия продукт и пласирането му на световния пазар за въоръжения, и тяхното посредничество в сключването на международни сделки с участието на Швеция като страна-доставчик. Също, в основата на такъв род хипотези го има и това обстоятелство, че немските конструктори имат богат и разностранен опит в проектирането и създаването на [[Противовъздушна отбрана|зенитни въоръжения]], продиктуван от практическата нужда на [[Германска имперска армия|кайзеровата армия]] и [[Кайзерлихе Марине|флот]] през военните години, тъй като Германия е една от главните [[Участници в Първата световна война|държави-участници в Първата световна война]], а Швеция въобще е [[Неутралитет|неутрална държава]] в хода на преминалата война и такъв опит местните конструктори просто няма откъде да бъде натрупан{{Sfn|Gander, The Bofors Gun|2013|p=3}}.