|
'''Балканският полуостров''' е географски и исторически район в Югоизточна [[Европа]], разположен между [[Черно море|Черно]], [[Егейско море|Егейско]], [[Йонийско море|Йонийско]] и [[Адриатическо море|Адриатическо]] море. Площта му е около 505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е връх [[Мусала]] в [[Рила]], [[България]]. Северната граница на полуострова често има различни определения.
== История на названието Балкански полуостровнаименованието ==
НазваниетоНаименованието Балкански полуостров, есвързано билос планината Балкан / Хемус / [[Стара планина]], е предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ [[АугустЙохан Август Цойне]] (1778 – 1853) през [[1808]] г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това названиего, [[Аугуст Цойне]] се е ръководелръководи от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] и [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]., Текоито получават имената си от планините, коитосъответно доминират[[Апенини]] наи тях[[Пиренеи]], иликоито ги ограничаватдоминират наили европейския материкограничават. НаСпоред второпопулярната мястоверсия, немскиятимето географ„балкани“ е повлиянс оттурски наложенатапроизход, отозначава античните„зелени, географигористи представапланини“, чеи планинатае Хемуссвързано (Балкан,с [[Старанахлуването планина]])на еосманците пресичалапрез умереноXIV полуостровавек. иТе сенаричат еглавната простиралапланинска безверига прекъсване''Kocabalkan'' отили [[Черносамо море]]''Balkan''. доНа полуостровелините [[Истрия]].тя Предполагалое сеизвестна екато ''Άιμος'', чена тазиславяните планинскакато верига''Маторни негори'', самоа давана географскибългарите обликкато на''Стара земите,планина''. южноСпоред отдруги рекаизследователи названието Балкан е още от [[Дунавтраки]],йско новреме и чесее гиползвало отделяпаралелно отс останалатаХем територия/ Хемус и Стара планина{{cite book | title = В търсене на Европа.истинското ДоминиралоСредновековие схващането,| чеlast планинската= веригаВачкова | first = Веселина | authorlink = | coauthors = Теодора Борисова-Петрова, наричанаВасил всеНинов| editor = | поeditor-честоlink [[Стара= планина|Балкан]], представлявалаyear естествена= северна2009 граница| наedition земите,= които| Аугустpublisher Цойне= означаваВоенно катоиздателство „Балкански| полуостров“location = София | isbn = 9789545094200 | doi = | pages = 342 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}{{rp|34}}.
На второ място, вероятно немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че Хемус пресича целия полуостров без прекъсване от [[Черно море]] до [[Адриатическо море]], като не само дава географски облик на земите южно от река [[Дунав]], но и ги отделя от останалата територия на Европа.
=== Произход на съвременното наименование ===
Понятието е въведено с нахлуването на османците през 14 век и има тюркска или персийско-тюркска етимология. Османските турци наричат главната планинска верига на полуострова ''Kocabalkan'' или само ''Balkan'', която на елините е известна като ''Άιμος'', на славяните като ''Маторни гори'', а на българите като ''Стара планина''.
== География на Балканите ==
|
