Балкански полуостров: Разлика между версии

Наименованието Балкански полуостров, свързано с планината Балкан / Хемус / [[Стара планина]], е предложено за първи път в научните среди от немския географ [[Йохан Август Цойне]] (1778 – 1853) през [[1808]] г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“Земята“. Предлагайки го, Цойне се ръководи от аналогията с другите два южни европейски полуострова: [[Апенински полуостров]] и [[Пиренейски полуостров]], които получават имената си от планините, съответно [[Апенини]] и [[Пиренеи]], които ги доминират или ограничават. Според популярната версия, името „балкани“ е с турски произход, означава „зелени, гористи планини“, и е свързано с нахлуването на османците през XIV век. Те наричат главната планинска верига ''Kocabalkan'' или само ''Balkan''. На елините тя е известна като ''Άιμος'', на славяните като ''Маторни гори'', а на българите като ''Стара планина''. Според други изследователи названието Балкан е още от [[траки]]йско време и сеесе е ползвало паралелно с Хем / Хемус и Стара планина.{{cite book | title = В търсене на истинското Средновековие | last = Вачкова | first = Веселина | authorlink = | coauthors = Теодора Борисова-Петрова, Васил Нинов| editor = | editor-link = | year = 2009 | edition = | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 9789545094200 | doi = | pages = 342 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}{{rp|34}}.

На второ място, вероятно немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че Хемус пресича целия полуостров без прекъсване от [[Черно море|Черно]] до [[Адриатическо море]], като не само дава географски облик на земите южно от река [[Дунав]], но и ги отделя от останалата територия на Европа.

Бреговете на Балканския полуостров са силно разчленени, като се срещат малки заливи. Най-изрязани са бреговете на [[Адриатическо море|Адриатическо]] и [[Егейско море|Егейско]] море. Бреговете на [[Черно море]] са много слабо изрязани. Покрай бреговете на Балканите се намират много острови, като общата им площ е около 21,5 хил. km²².

[[Файл:Balkans Animation 1800-2008.gif|мини|300п|Анимирана история на Балканите от 1796 г. до наши дни.]]

Периодът от протичането на Берлинския конгрес до Първата световна война се отличава с крехко равновесие на Балканите, силно противопоставяне на националните каузи на балканските държави една с друга, постепенно изтласкване на османската държава и постоянно променящи се взаимноинтересни сътрудничества между балканските държави и великите сили.<ref>Кастелан, Жорж. История на Балканите. XIV-XX век. ИК „Хермес“, с. 327.</ref>

През по-голямата част от времетраенето на ВСВ, Царство България е съюзник на [[Германска империя (1933 – 1945)|Германския райх]]. Югославия и Гърция са окупирани от немските войски, а Албания от италианските. Част от земите, попадащи по това време в пределите на Югославия и Гърция, са предадени на българския цар и минават под българска администрация.

В Гърция, обаче, от 1967 до 1973 г. властва Режимът на черните полковници, който е военен авторитарен режим. През 1974 г. е сложен край на [[Кралство Гърция]] и гръцката държава е преобразувана от конституционна монархия в парламентарна демокрация.

На 1 март 2018 г. двама гръцки войници са задържани от турските гранични власти след навлизане на турска територия поради влошени метеорологични условия. След отказ да следват обичайната практика, турските съдебни власти отказват да върнат войниците на Гърция, което става повод за развитието на поредица от взаимни предизвиквания и размяна на заплахи между гръцкото и турското правителства. В първата седмица на април 2018 гръцките власти одобряват спешно 1 млрд. евро допълнителни военни разходи, предназначение за ВВС и ВМС, както и разполагането на 7 0007000 военни по протежението на цялата гръцко-турска граница (морска и сухоземна). От своя страна, [[Турция]] в края на март приключва изграждането на противотанково съоръжение около [[Одрин]] на стойност 100 млн. американски долара.<ref>Гърция изпраща 7000 войници на турската граница. vesti.bg, 5 април 2018. // [https://www.vesti.bg/sviat/balkani/gyrciia-izprashta-7000-vojnici-na-turskata-granica-6081030 Сайтът е посетен на 06-04-2018]</ref>

* {{ROM}} – 9% от територията (областта [[Добруджа|Северна Добруджа]]).

* {{TUR}} – 3% от територията (областта [[Източна Тракия]]).

* {{ITA}} – 0,2% от територията ([[Триест (провинция)|Провинцията Триест]]).

* ТК №4 Дрезден- – Истанбул

* ТК №7 Рейн- – Майн- – Дунав

* ТК №8 [[Драч]]- – [[Варна]] (свързва Адриатическо с Черно море)

* ТК №9 [[Хелзинки]]- – [[Александруполис]]

* ТК №10 [[Залцбург]]- – [[Солун]] и др.

През април 2018 г. е дадено начало на строителството на първата турска АЕЦ, която по проект трябва да се състои от четири енергоблока от типа ВВЕР, всеки с мощност 1200 MWMWe, като първият трябва да заработи през 2023 г. Според турските власти, тази централа ще обезпечава 10% от енергийните нужди на [[Турция]].<ref>Александър Новак: Русия може да построи сама АЕЦ „Аккую“. investor.bg. // [https://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/aleksandyr-novak-rusiia-moje-da-postroi-sama-aec-akkuiu-258920/ Страницата е посетена на 07-04-2018]</ref>

Населението на Балканския полуостров е значително разнородно и е съвкупност от населението на балканските държави. Най-голям е делът на [[славяни]]те – около 22 млн. Следват ги [[турци]]те 12 млн. (включително тези извън [[Турция]]), [[гърци]]те – 11 млн., [[албанци]]те – 4.,5 до 5 млн. и [[италианци]] – около 285 000 хил.

Регионът е точка, където се срещат [[източно православие]], [[ислям]] и [[римокатолицизъм]].<ref name="okey">{{cite book | first=Robin |last=Okey | title=Taming Balkan Nationalism | publisher=Oxford University Press | year=2007}}</ref> Източното православие е с най-голям брой изповядващи на полуострова. Обаче, но всяка източноправославна държава има своя собствена църква и различни традиции.

[[Евреи|Еврейските]] общности на Балканите са едни от най-старите в Европа и датират още от древни времена. Те са основно [[сефаради]], с изключение на [[Трансилвания]], Хърватия и Словения, където преобладават [[ашкенази]]те. В Босна и Херцеговина има малка, но сплотена еврейска общност от 90% сефаради, а [[Ладински език (ибероромански)|ладинският]] все още се говори сред старото им население. Евреите имат голямо присъствие и в [[Солун]], където към 1900 г. живеят около 80  000 евреи, което е повече от половината население на града по това време.<ref>"[https://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/vjw/Greece.html Greece]". Jewish Virtual Library.</ref> Евреите на Балканите стават жертва на [[Холокост]]а по времето на Втората световна война. Изключение правят само [[Български евреи|българските евреи]], от които повечето биват спасени от властта на [[Борис III]]. Почти всички от оцелелите след това емигрират в новооснованата държава [[Израел]]. Днес няма балканска държава със значително еврейско малцинство.