Уикипедия

Жан Расин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
Ред 1:
'''Жан Расин''' ({{lang|fr|Jean Racine}}) с кръщелно име Жан-Баптис Расин, е [[Франция|френски]] [[драматург]] трагик, един от тримата велики френски драматурзи на [[17 век]], във Франция заедно с [[Молиер]] и [[Пиер Корней]].▼
{{Личност
| име = Жан Расин
| име-оригинал = Jean Racine
| категория = драматург
| описание = френски драматург
| портрет = Jean racine.jpg
| портрет-описание =
| име-рождено =
| роден-място = [[Ла Ферте Милон]], [[Франция]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност = {{FRA}}
| работил = [[драматург]]
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = драматург
| псевдоним =
| период = 1663 – 1693
| жанрове = [[трагедия]]
| теми =
| направление = [[класицизъм]], [[янсенизъм]]
| течение =
| дебют =
| известни творби = „Андромаха“ (1667), „Федра“ (1677)
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
}}
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
▲'''Жан Расин''' ({{lang|fr|Jean Racine}}) е [[Франция|френски]] [[драматург]] трагик, един от тримата велики френски драматурзи на [[17 век]], заедно с [[Молиер]] и [[Пиер Корней]].
 
== Биография ==
<references />[[File:Musee jean racine.jpg|мини|240px|вляво|Дом музей Жан Расин в [[Ла Ферте Милон]].]]
Роден на 22 Декември 1639 година в Ла Ферте-Милион, провинция Пикарди в Северна Франция, Расин осиротява едва на четири годишна възраст, като майка му почива през 1641 година, а баща му през 1643 година. В следствие на обстоятелствата, Расин попада под грижите на своите баба и дядо. След смъртта и на дядо му през 1649 година, баба му, Мари Молинс отива да живее в манастира Порт-Роял, религиозна институция, която има заслуги в повлияването на други съвременни личности включително Блейз Паскал. Порт-Роял бил основан от последователи на янсенизма. Взаимоотношенията между Расин и янсенизма през годините му прекарани в академията имали огромно влияние през остатъка от живота му. През годините прекарани в Порт–Роял, той се справял изключително в дисциплини като Класическо учение, Гръцка и Римска митология, всяка от които играе важна роля в бъдещите му творби.
Роден е на [[21 декември]] 1639 година в [[Ла Ферте Милон]], графство [[Валоа (графство)|Валоа]] (днес [[Департамент (административна единица)|департамент]] [[Ен (Пикардия)|Ен]]), в семейството на данъчен чиновник. През 1641, при раждането на сестра му Мари, майка му умира, а две години по-късно и баща му. Двамата със сестра му са отгледани и възпитавани от баба си.
 
От него се oчаквало да изучава право в Париж, Жан Расин обаче бил по-привлечен от живота на артист. В следствие, експериментирал с поезия, което му донесло награда от най-великия литературен критик във Франция, Никола Боалю, с който по-късно Расин става близък приятел. По-късно Расин се установява в Париж, където навлиза в театралните среди.
След завършване на католическото училище при манастира Пор-Роаял, е ученик в абатство от 1655 до 1659, но вместо с [[теология]], решава да се занимава с писането на [[Пиеса|пиеси]].
 
Един инцидент в живота на Расин обаче довел до неговото отказване от публичния живот, а именно скандалът от 1679 година. През същия период той се жени за Катрин Романе и неговата вяра и отдаденост към янсеистката секта били възродени. В крайна сметка, заедно с Катрин Романе, двамата имат двама сина и пет дъщери. Около периода на женитбата и напускането му на театралните среди, Расин приема ролята на историограф в съда на Крал Луи XIV, заедно с приятеля си Боалю. Расин успява да запази позицията си въпреки множеството дребни скандали, които го съпровождали. През 1672 година, той бил избран да бъде част от френската академия, в последствие успявайки да придобие огромно влияние над организацията. Две години по-късно, му била дарена титлата „касиер на Франция“, а по-късно станал и „почетен другар на Краля“ (1690 г.), а после и секретар на Краля (1691 г.).
През 1662 – 63 се установява в [[Париж]]. През 1677 се жени за богатата парижанка Катрин дьо Романе, от която му ражда седем деца. Същата година заема длъжността кралски [[Историография|историограф]].
 
Жан Расин почива през 1699 година от рак на черния дроб. Той пожелал да бъде погребан в Порт-Роял, но след като Луи XIV заличил мястото през 1710 година, останките му били преместени в Париж.
Умира на [[21 април]] [[1699]] година в Париж на 59-годишна възраст. Погребан е в парижкото гробище Сент Етиен дю Монд.
 
== Творчество ==
Първата му пиеса, „''Amasie“'', така и не достига до сцената. На 20 Юни 1664, трагедията  „''La Thébaïde ou les frères ennemis“'', била представена от трупата на Молие в „''Théâtre du Palais-Royal“'', в Париж. През следващата година, Молие също представя и втората пиеса на Расин, „''Alexander le Grand''“. Тази му пиеса обаче, генерирала страхотен успех сред френската публика и Расин тайно успял да проведе преговори с конкурентна компания за пиеси, където в следствие неговата пиеса дебютирала за втори път. Молие не могъл да преглътне предателството на доскорошния си приятел Расин, в следствие на което, Расин просто увеличил пропастта между тях, като привлякал главната актриса от трупата на Молие, като тя става негов професионален и личен спътник. От тук нататък, трупата на хотел Бургунди представяла всички следващи пиеси на Жан Расин.
Първата пиеса на Расин е „Тебаида“ и е написана през 1664 г. През 1665 се играе трагедията му „Александър Велики“, а след две години – първата му забележителна [[трагедия]] „Андромаха“ (1667). Следват „Британик“ (1669) с главен герой [[Юлий Цезар]], „Берениса“ (1670), „Баязид“ (1672), „Митридат“ (1673), „Ифигения“ (1674), „[[Федра (Жан Расин)|Федра]]“ (1677).
 
Качествата на поезията на Расин са може би най-големия му принос към френската литература. Използването на александринска поезия от негова страна е считано уникално в своята хармония, непринуденост и елегантност.
 
== Литературна критика ==
Произведенията му били изправени от множество критика от неговите съвременници. Расин бил критикуван в историческа истинност в произведения като „''Britannicus''“ (1669 г.) и „''Mithridate''“ (1673 г.). Расин обаче отбелязва, че най-големите му критици – неговите колеги драматурзи – били най-големите грешници в този аспект. Друг аспект от критиките отправени към него бил липсата на трагедия „''Bérénice''“ (1670 г.). Отговорът на Расин бил, че най-големите трагедии не се състоят единствено от кръвопролитие и смърт.
 
 
===== Библиография =====▼
Към края на живота си пише по молба на Мадам дьо Ментнон трагедиите „Естер“ (1681) и „Атали“ (1691), които са с библейско-религиозен сюжет.
 
▲== Библиография ==
* ''Ode sur la convalescence du roi'',1663
* ''La renommée aux muses'', 1663
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жан_Расин“.