Жан Расин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Reverted 1 edit by 77.76.166.31 (talk) to last revision by BotNinja. (TW) Етикет: Връщане |
Ioannauni96 (беседа | приноси) м Добавих допълнителна информация за живота и творчеството на автора |
||
Ред 31:
}}
'''Жан Расин''' ({{lang|fr|Jean Racine}}) с кръщелно име Жан-Баптис Расин, е
== Биография ==
[[File:Musee jean racine.jpg|мини|240px|вляво|Дом музей Жан Расин в [[Ла Ферте Милон]].]]
Роден на 22 Декември 1639 година в Ла Ферте-Милион, провинция Пикарди в Северна Франция, Расин осиротява едва на четири годишна възраст, като майка му почива през 1641 година, а баща му през 1643 година. В следствие на обстоятелствата, Расин попада под грижите на своите баба и дядо. След смъртта и на дядо му през 1649 година, баба му, Мари Молинс отива да живее в манастира Порт-Роял, религиозна институция, която има заслуги в повлияването на други съвременни личности включително Блейз Паскал. Порт-Роял бил основан от последователи на янсенизма. Взаимоотношенията между Расин и янсенизма през годините му прекарани в академията имали огромно влияние през остатъка от живота му. През годините прекарани в Порт–Роял, той се справял изключително в дисциплини като Класическо учение, Гръцка и Римска митология, всяка от които играе важна роля в бъдещите му творби.
От него се oчаквало да изучава право в Париж, Жан Расин обаче бил по-привлечен от живота на артист. В следствие, експериментирал с поезия, което му донесло награда от най-великия литературен критик във Франция, Никола Боалю, с който по-късно Расин става близък приятел. По-късно Расин се установява в Париж, където навлиза в театралните среди.
Жан Расин почива през 1699 година от рак на черния дроб. Той пожелал да бъде погребан в Порт-Роял, но след като Луи XIV заличил мястото през 1710 година, останките му били преместени в Париж.
== Творчество ==
Първата му пиеса, „''Amasie“'', така и не достига до сцената. На 20 Юни 1664, трагедията „''La Thébaïde ou les frères ennemis“'', била представена от трупата на Молие в „''Théâtre du Palais-Royal“'', in Paris. През следващата година, Молие също представя и втората пиеса на Расин, „''Alexander le Grand''“. Тази му пиеса обаче, генерирала страхотен успех сред френската публика и Расин тайно успял да проведе преговори с конкурентна компания за пиеси, където в следствие неговата пиеса дебютирала за втори път. Молие не могъл да преглътне предателството на доскорошния си приятел Расин, в следствие на което, Расин просто увеличил пропастта между тях, като привлякал главната актриса от трупата на Молие, като тя става негов професионален и личен спътник. От тук нататък, трупата на хотел Бургунди представяла всички следващи пиеси на Жан Расин.
Най-плодотворният период в творчеството на Расин започва с производството на "Андромаха": след неговата единствена комедия Сутяги (1668) се появяват трагедиите Британски (1669), Беренис (1670), Баязет (1672), Митридат (1673), "Ифигения" (1674). Драматургът е на гребена на славата и успеха: през 1672 г. е избран за Френската академия, а царят, който му е благоволил, му дава титла. Повратната точка на тази изключително успешна кариера беше постановката на "Федри" (1677). Враговете на Расин положиха всички усилия да разрушат пиесата: незначителният драматург Прадон използвал същия сюжет в трагедията си, която се провеждаше едновременно с Федра, а най-голямата трагедия на френския театър (която самият драматург считаше за най-добрата му пиеса) се провали на първия спектакъл. Беззаконната любов на съпругата на атинския цар Тезей към неговия доведен син Иполит веднъж привлече вниманието на Еврипид, за когото главният герой е чист младеж, строго наказан от богинята Афродита. Расин постави Федро в центъра на трагедията му, показвайки болезнената борба на една жена срещу нейната грешна страст, която я изгаря. Има поне две интерпретации на този конфликт - "езически" и "християнски". От една страна, Расин показва света, обитаван от чудовища (един от тях унищожава Иполит) и управляван от зли богове. В същото време съществуването на “скрития Бог” на янсенистите може да се намери тук: той не дава на хората никакви “знаци”, но само в него може да се получи спасение. Неслучайно пиесата е възхитено приета от учителя на Расин, Антоан Арно, на когото принадлежи известното определение: "Федра е християнин, на когото благодатта не е снизходителна". Героинята на трагедията намира „спасение”, обрича се на смърт и спасява честта на Иполит в очите на баща си. В тази пиеса Расин успява да слее концепцията за езически рок с калвинистката идея за предопределение.
== Брак ==
Един инцидент в живота на Расин обаче довел до неговото отказване от публичния живот, а именно скандалът от 1679 година. През същия период той се жени за Катрин Романе и неговата вяра и отдаденост към янсеистката секта били възродени. В крайна сметка, заедно с Катрин Романе, двамата имат двама сина и пет дъщери. Около периода на женитбата и напускането му на театралните среди, Расин приема ролята на историограф в съда на Крал Луи XIV, заедно с приятеля си Боалю. Расин успява да запази позицията си въпреки множеството дребни скандали, които го съпровождали. През 1672 година, той бил избран да бъде част от френската академия, в последствие успявайки да придобие огромно влияние над организацията. Две години по-късно, му била дарена титлата „касиер на Франция“, а по-късно станал и „почетен другар на Краля“ (1690 г.), а после и секретар на Краля (1691 г.).
== Критика ==
Произведенията му били изправени от множество критика от неговите съвременници. Расин бил критикуван в историческа истинност в произведения като „''Britannicus''“ (1669 г.) и „''Mithridate''“ (1673 г.). Расин обаче отбелязва, че най-големите му критици – неговите колеги драматурзи – били най-големите грешници в този аспект. Друг аспект от критиките отправени към него бил липсата на трагедия „''Bérénice''“ (1670 г.). Отговорът на Расин бил, че най-големите трагедии не се състоят единствено от кръвопролитие и смърт.
== Библиография ==
| |||