|
| карта3 = България Бобошево
| текст3 = Бобошево
| адрес-община = ул. „Иван Кепов“ №3№ 3<br/>п.к. 2660<br/>тел.: 07046/2354
| bgmaps = x = 968226E114AA&y = 908326E013
| sat = 42.16,23.016
| площ = 22,931
}}
'''Бо̀бошево'''<ref name="Български етимологичен речник. Том I.60">{{cite book | last = Георгиев | first = Вл. И. (ред.) | year = 1971 | title = Български етимологичен речник. Том I (А – З) | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 60}}</ref> е [[град]] в Западна [[България]]. Той се намира в [[Областобласт Кюстендил]] и е в близост до градовете [[Рила (град)|Рила]] и [[Кочериново]]. Градът е административен център на [[община Бобошево]].
== География ==
Град Бобошево е разположен в Бобошевското поле, в географската област [[Долно поле]] на двата бряга на река [[Струма]], близо до вливането в нея на река [[Джерман (река)|Джерман]], в подножието на планината [[Влахина]]. Надморската височина на града е 380 метраm. Отдалечен е на 63 километраkm от София, на 30 километраkm от [[Кюстендил]], на 14 километраkm от [[Дупница]] и на 17 километраkm от [[Благоевград]].
Бобошево се намира в Преходно–континенталната подобласт на Европейско–континенталната климатична област. Зимата тук е мека, поради проявата на средиземноморско влияние от юг по долината на Струма. Снежната покривка в района е неустойчива – средната ѝ продължителност е 10 дни, а дебелината ѝ рядко надминава 20 сантиметраcm. Под влиянието на планините, обаче понякога късните пролетни мразове са доста интензивни, а есенните мразове започват сравнително рано – около средата на октомври.
Средната годишна температура е 12,4 °С; за зимния сезон тя е 3,4 °С, а през пролетта е 16,5 °С. През лятото температурите са малко по-високи (21,6 °С). Средиземноморското влияние се отразява върху колебанията на средните дневни температурни амплитуди – 9,6 °С или средно годишно 11,8 °С.
Валежната годишна сума е около 560 милиметра. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително ниска – 1,2 мm/секs, като се движи в границите – 1 – 1,4 мm/секs. Облачността в района има максимум през зимните месеци и минимум през лятото, като средно годишната стойност е 5,1 бала.
== Население ==
През 4-5 век римската власт започва да отслабва под натиска на нашествията на варварските племена. През 5-6 век Източната Римска империя е подложена на опустошителни нашествия и от славяните, които масово се заселват в земите отсам Дунава. По средното и долно течение на Струма се заселва славянското племе [[струмяни (племе)|струмяни]].
Района по поречието на река Струма е включен в пределите на [[Първата българска държава]] при хан Крум (803—14803 — 14). След приемането на християнството Струмската област се превръща във важен културен и духовен център. В началото на Х век е основан Руенския манастир „Свети Димитър“ в който бил монах и Светисвети [[Йоан Рилски]]. От 10 – 12 век е и средновековната църква „Свети Тодор“ в местността Селище до Бобошево, запазена. За участта на Бобошево през време на [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] няма писмени сведения. За него напомнят намерените монети от византийските императори [[Константин X Дука]] (1059—67), [[Алексий I Комнин]] (1081 – 1118) и [[Мануил I Комнин]] (1143 – 80). При цар [[Калоян]] (1197-1207) земите по поречието на Струма отново стават част от [[Втора българска държава|българската държава]]. От грамотите на българските царе [[Иван Александър]] (1331- – 71) – за [[Пещерски манастир|Оряховския манастир]] ([[Мрака]]та) и [[Иван Шишман]] (1371- – 95) – за [[Рилския манастир]], става известно, че селата Скрино и Кърчино, а следователно и Бобошево влизат в пределите на Втората българска държава. След 1382 г. ДупнишкияДупнишкият край става част от [[Велбъждско деспотство|Велбъждкото деспотство]] на [[Константин Драгаш]]. След неговата смърт през 1395 г. Велбъждкото деспотство пада окончателно под османска власт.
=== В Османската империя ===
[[Файл:Bofboshevo.1.JPG|мини|260 п| Изглед към Бобошево.]]
За първи път селището се споменава с днешното си име в един [[дефтер]] от 28 март 1526 г. по времето на султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман I]] (1520- – 66). Става въпрос за имоти на Рилския манастир, между които е изброено и едно лозе в Бобошево. В друг османски регистър от 1573 г. Бобошево се споменава, като частно владение, мюлк, на [[Есмихан Султан]], дъщеря на султан [[Селим II]] (1566—741566 — 74) и жена на великия везир [[Мехмед паша - Соколлу]]. Всъщност това е подробен описен дефтер за [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]] от 1570 г. В него се казва, че селата Бобошево и Илковци се дават като мюлк на „Нейно величество Есмихан Султан", като населението се освобождава от плащането на някои данъци и повинности, а също така и от събирането на момчета за [[еничар]]и. В тези селища се забранява и достъпът на държавни чиновници. Дефтерът за тази година регистрира в Бобошево 330 домакинства и споменава плащането на пазарна такса, което показва, че там е имало тържище.
Надарено с такива важни привилегии, населението не било обезпокоявано от никого и продължило да живее и се развива сравнително свободно, както и по-рано.
В средата на 17 век през Бобошево минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише, че в градчето има 500 покрити с тръстика и керемиди невернишки къщи и около 50 дюкяна. Веднъж в седмицата, в неделя, става оживен пазар, на който се събират няколко хиляди души. Градчето се слави с вкусното като масло сирене.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.28-29.</ref>
Неслучайно през 15 – 17 век в Бобошево и района са съградени множество църкви, от които са запазени и досега църквите „Свети Илия“, „Свети Димитър“ и „Свети Атанасий“ в Бобошево и „Света Петка“ и „Свети Никола“ в съседното село [[Вуково]]. И през време на османското владичество Бобошево запазва значението си на голям духовно-културен център. След 1839 г. обаче, всички привилегии на отделни християнски селища били премахнати: от фермана на султан [[Абдул Азис]] (1861- – 76) от 25 август 1861 г. се вижда, че Бобошево се облага с данъци, от които дотогава е било освободено.
=== Възраждане ===
=== Нова и най-нова история ===
[[Файл:Boboshevo.4.JPG|мини|260 п|Търговска улица – Бобошево]]
След [[Освобождението]] селото има 2205922 059 дка землище, от което 1243912 439 дка ниви, 4472 дка лозя, 4202 дка гори, 745 дка ливади, 188 дка градини, 10 дка пасища. Основен поминък на населението са земеделието (тютюн, лозарство, овощарство) и животновъдство. Продължава да се развива и занаятчийството. Има 2 парни мелници (първата от тях построена през 1908 г.), фабрика за сода и лимонада (1908), 2 дарака, тухларна, халваджийница, 2 сладкарници, 2 книжарници, складове за брашно и дървен материал, магазини за манифактура, колониални стоки и зърнени храни, 3 гостилници, 1 кебапчилница, 16 кръчми, 3 кафенета. След Освобождението са открити телеграфопощенска станция (1878), служба на Спестовната каса (1878), полицейски участък, мирово съдилище (1879), фелдшерски участък (1889), аптечен склад (1904), дъждомерна станция (1910), ветеринарен участък (1912), телефонна служба (1916), редовна аптека (1920), акушерска служба (1922). През 1883 г. е построена двуетажна училищна сграда с 9 учебни стаи, учителска стая и канцелария. През 1921 г. е открито Търговско училище, но поради липса на достатъчно ученици то е закрито през 1925 г. Изграден е собствен селскостопански пазар. През 1901 г. е открита е агентура на Българската земеделска банка, която е закрита през Първата световна война и възстановена отново през 1927 г. През 1919 г. се основава Бобошевска търговска банка АД, която към 1 януари 1929 г. има 22 акционери и внесен капитал 1 милион лева е резервен капитал 300 хиляди лева. БТБ АД се занимава освен с кредитни и влогови операции и с търговия: има собствена тухларна и склад за дървен материал. През 1927 г. е основана и Бобошевската популярна банка. Към 1 септември 1929 г. тя има 158 члена със 193,6 хиляди лева внесен дялов капитал и 16,132 хиляди лева други фондове. През 1933 г. Бобошевската популярна банка открива винарска кооперативна изба с инвентар за 450 хиляди лева. През 1930 г. е издигната нова училищна сграда – на 2 етажа с 15 учебни стаи, кабинети и салон, с обширен заграден двор.
Селото е водоснабдено през 1929 г. и електрифицирано през 1934 г.
== Исторически и културни забележителности ==
* [[Градището|Средновековна крепост „Градището“]]. Разположена– разположена е на 2 километраkm западно от Бобошево, върху Драгойна могила, на десния бряг на Струма, в местността Горно поле. По периферията на могилата, която има горен диаметър около 35 метраm, личат останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан. Крепостта е от времето на Втората българска държава.
* [[Свети Тодор (Бобошево)|Средновековна църква „Свети Тодор“]] . Намира– намира се на 2 километраkm северно от Бобошево, върху възвишение на десния бряг на река Струма, в местността Селище. По тип принадлежи към кръстокуполните църкви с издаващи се свободно рамене на кръста. Има дължина 7,40 мm и ширина 6,21 мm. Полукръглата апсида е прорязана от тесен, дълъг прозорец. Куполът е стъпвал върху цилиндричен барабан, осветяван от четири прозорци. Църквата е градена от камък, а куполът и сводовете от тухли. В купола редиците тухли са замазани през един ред, тъй че се получава ефектна декоративна украса. По стените на църквата са запазени стенописи в два пласта. Фреските от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Построена е през 10 – 12 век. През 1962 г. тя е опакована с дървен градеж, в очакване на пълната иѝ реставрация. ▼
▲* [[Свети Тодор (Бобошево)|Средновековна църква „Свети Тодор“]]. Намира се на 2 километра северно от Бобошево, върху възвишение на десния бряг на река Струма, в местността Селище. По тип принадлежи към кръстокуполните църкви с издаващи се свободно рамене на кръста. Има дължина 7,40 м и ширина 6,21 м. Полукръглата апсида е прорязана от тесен, дълъг прозорец. Куполът е стъпвал върху цилиндричен барабан, осветяван от четири прозорци. Църквата е градена от камък, а куполът и сводовете от тухли. В купола редиците тухли са замазани през един ред, тъй че се получава ефектна декоративна украса. По стените на църквата са запазени стенописи в два пласта. Фреските от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Построена е през 10 – 12 век. През 1962 г. тя е опакована с дървен градеж, в очакване на пълната и реставрация.
[[Файл:St-Demetrius-Boboshevo-St-Demetrius.jpg|мини|260 п|Свети Димитър – стенопис от църквата „Свети Димитър“]]
* [[Бобошевски манастир|Бобошевски манастир „Свети Димитър“]]. Недействащ– недействащ манастир, който се намира на около 4 километраkm над Бобошево. Манастирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 мm на 2,66 метраm и височина 5,50 метраm. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 мm и дълбока 0,70 мm. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша, а в северната стена – четвъртита. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен [[притвор]] с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на [[наос]]а е застлан с каменни плочи. Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви [[стенопис]]. Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. според надписа на входната врата в наоса. Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. От манастира днес е оцеляла манастирската църква, която е реставрирана изцяло. Църквата е паметник на културата от национално значение. Запазена е и част от воденицата, на която колелото все още се върти.
* [[Свети Илия (Бобошево)|Късносредновековна църква „Свети Илия“]] . Построена– построена е през 1687 г. Намира се в източната част на град Бобошево, под местността Бялата пръст. Представлява малка, еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 7,20 мm и ширина 5,30 м.m, без апсидата. В надлъжните стени са вместени два певника, широки по 1,30 мm и дълбоки 0,70 мm. На запад сградата завършва с анти. На източната фасада има и една аркирана ниша, а на западната – три. Градежът на църквата е от ломени камъни с хоросанова спойка и дървени сантрачи. Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата. Ранната стенопис върху свода и горната част на стените е от 17 век, а по-късната – от 1898 г., според ктиторския надпис над апсидната ниша. ▼
* [[Свети Атанасий (Бобошево)|Късносредновековна църква „Свети Атанасий“]] . Намира– намира се в района на градските гробища, в горната част на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 метраm и широка 5 метраm (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а в дясно – четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша – умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно. През 18 век е прибавен закрит притвор, а през 1926 – 27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м.m са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада – и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г. ▼▲* [[Свети Илия (Бобошево)|Късносредновековна църква „Свети Илия“]]. Построена е през 1687 г. Намира се в източната част на град Бобошево, под местността Бялата пръст. Представлява малка, еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 7,20 м и ширина 5,30 м., без апсидата. В надлъжните стени са вместени два певника, широки по 1,30 м и дълбоки 0,70 м. На запад сградата завършва с анти. На източната фасада има и една аркирана ниша, а на западната – три. Градежът на църквата е от ломени камъни с хоросанова спойка и дървени сантрачи. Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата. Ранната стенопис върху свода и горната част на стените е от 17 век, а по-късната – от 1898 г., според ктиторския надпис над апсидната ниша.
* [[Света Богородица (Бобошево)|Възрожденска църква „Света Богородица“]] . Църквата– църквата е един от най-красивите и величествени възрожденски храмове в Кюстендилско. Тя се отличава с необичайна архитектура, напомняща [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността ѝ се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. Строителството ѝ започва през 1851 г. и завършва след десетилетие – през 1862 година. Неин строител е прочутият [[Миленко Велев|първомайстор Миленко]] от село [[Блатешница]], Радомирско, който е строител и на южното крило на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. По план е трикорабна [[базилика]]. Храмът е изграден върху основи с дължина 24 метра иm, ширина 8 метраm и е висок 10 метраm. Иззидан е от камък , с тухрени пояси , и е покрит с керемиди. Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Църквата е действащ храм, паметник на културата. ▼
* [[Руенски манастир|Руенски манастир „Свети Йоан Рилски“]] . Манастирът– манастирът е разположен в красива местност в близост до град Бобошево, на около 8 кмkm западно от международния път [[София]] – [[Кулата]], на 2,5 километраkm над село [[Скрино]] – родното място на свети [[ Иван Рилски|Свети Иван Рилски]]. Строителството на манастира започва върху руините на стар християнски храм, през 1999 г. От него по живописна пътека се стига до пещерата, където най-напред е служил [[Иван Рилски|Светисвети Иван Рилски ]]. Манастирът е един от най-новите в България. Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио в България „Сион“. ▼▲* [[Свети Атанасий (Бобошево)|Късносредновековна църква „Свети Атанасий“]]. Намира се в района на градските гробища, в горната част на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 метра и широка 5 метра (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а в дясно – четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша – умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно. През 18 век е прибавен закрит притвор, а през 1926 – 27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м. са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада – и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г.
* [[Свети Архангел МихаилГеорги (Бобошево)|Параклис „Свети Архангел Михаил“Георги“]] . Намира– намира се извън града, върхувляво билотоот напътя южнияза руенскис. склонДрагодан. Издигнат е след Освобождението на мястото на едноименна стара църква. ▼
* [[ ПараклисСвети "СветаАрхангел Богородица"Михаил (Бобошево)|Параклис „Света„Свети Богородица“Архангел Михаил“]] . Намира– намира се визвън града, върху билото на южния местносттаруенски Миладинсклон. Издигнат е след Освобождението на мястото на едноименна стара църква. ▼▲* [[Света Богородица (Бобошево)|Възрожденска църква „Света Богородица“]]. Църквата е един от най-красивите и величествени възрожденски храмове в Кюстендилско. Тя се отличава с необичайна архитектура, напомняща [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността ѝ се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. Строителството ѝ започва през 1851 г. и завършва след десетилетие – през 1862 година. Неин строител е прочутият [[Миленко Велев|първомайстор Миленко]] от село [[Блатешница]], Радомирско, който е строител и на южното крило на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. По план е трикорабна [[базилика]]. Храмът е изграден върху основи с дължина 24 метра и ширина 8 метра и е висок 10 метра. Иззидан е от камък, с тухрени пояси, и е покрит с керемиди. Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Църквата е действащ храм, паметник на културата.
* [[Свети свети Петър и Павел (Бобошево)|Параклис „Свети свети Петър и Павел“]] . Намира– намира се на около 3 кмkm над града, вляво от пътя за манастирската църква „Свети Димитър“. ▼
* [[Параклис "Света Богородица" (Бобошево)|Параклис „Света Богородица“]] – намира се в местността Миладин. Издигнат е след Освобождението на мястото на едноименна стара църква.
▲* [[Руенски манастир|Руенски манастир „Свети Йоан Рилски“]]. Манастирът е разположен в красива местност в близост до град Бобошево, на около 8 км западно от международния път [[София]] – [[Кулата]], на 2,5 километра над село [[Скрино]] – родното място на [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски]]. Строителството на манастира започва върху руините на стар християнски храм, през 1999 г. От него по живописна пътека се стига до пещерата, където най-напред е служил [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски]]. Манастирът е един от най-новите в България. Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио в България „Сион“.
* [[Света Петка (Бобошево)|Параклис „Света Петка“]] . Нов– нов параклис, изграден след 1989 г. ▼
* [[Свети ГеоргиТрифон (Бобошево)|Параклис „Свети Георги“Трифон“]] – най-новият бобошевски параклис. Намира се извънв града,местността влявоФильовица. отВодосвет пътяи запърва с.копка Драгодан.на Издигнатстроежа еса направени на мястото30 наоктомври 2004 г. Завършен е през стара2007 църкваг.
* [[Света Троица (Бобобошево)|Параклис „Света Троица“]] . Първата– първата копка на параклиса е през 2005 г. ▼▲* [[Свети Архангел Михаил (Бобошево)|Параклис „Свети Архангел Михаил“]]. Намира се извън града, върху билото на южния руенски склон. Издигнат е след Освобождението на мястото на едноименна стара църква.
▲* [[Свети свети Петър и Павел (Бобошево)|Параклис „Свети свети Петър и Павел“]]. Намира се на около 3 км над града, вляво от пътя за манастирската църква „Свети Димитър“.
▲* [[Параклис "Света Богородица" (Бобошево)|Параклис „Света Богородица“]]. Намира се в местността Миладин. Издигнат е след Освобождението на мястото на едноименна стара църква.
▲* [[Света Петка (Бобошево)|Параклис „Света Петка“]]. Нов параклис, изграден след 1989 г.
* [[Свети Трифон (Бобошево)|Параклис „Свети Трифон“]]. Най-новият бобошевски параклис. Намира се в местността Фильовица. водосвет и първа копка на строежа са направени на 30 октомври 2004 г. Завършен е през 2007 г.
▲* [[Света Троица (Бобобошево)|Параклис „Света Троица“]]. Първата копка на параклиса е през 2005 г.
[[Файл:Boboshevo.2.JPG|мини|260 п|Сградата на Общинска администрация – Бобошево]]
* Паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война.
== Обществени институции ==
Град Бобошево е общински център на Общинаобщина Бобошево. В града има полицейски участък, поща, основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, детска градина „Здравец“.
[[Читалище]]то „Лоза“ има 19 000 тома библиотечен фонд. Художествените колективи, които работят на територията на читалището са смесен хор, духова музика, театрална група, детски танцов състав, детска вокална група, състав художествено слово, клуб по спортни танци.
В центъра на града е експонирана и постоянна Музейнамузейна сбирка „Къща- музей Никифор Бибин“ на улица „Г. С. Раковски“. Музеят функционира целогодишно от понеделник до петък (8,:00 – 17,:00 часа).
== Икономика ==
== Спорт ==
Футболен клуб „Ботев“ е участник в Областнаобластна футболна група „Кюстендил“ – подгрупа „Рила“. Мачовете си играе на градския стадион. Най-големият сиголемия успех клубаклубът постига през 1952 г., когато става [[Селско първенство|селски футболен шампион на България]].
[[Файл:Boboshevo.3.JPG|мини|260 п|Мостът над р. Струма – Бобошево]]
== Туризъм ==
На 3 километра отkmот Бобошево се намират хижа „Яна“ (69 легла) и хижа „Пионер“ (40 легла). До тях се стига по добре подържан асфалтов път. Двете хижи са изходен пункт на няколко интересни туристически маршрута, които обхващат и някои исторически паметници. Те дават възможност за запознаване, както с красотата на природата, така и с част от културно историческото наследство на община Бобошево.
Районът на Бобошево предлага и отлични условия за [[риболов]]. В река Струма при Бобошево се ловят черна [[мряна]], [[морунаж]], [[скобар]] и [[сом]].
* [[Сотир Страшников|Архимандрит Йоан]] (Сотир Страшников), игумен на Правешкия манастир
* [[Калистрат (архимандрит)|Архимандрит Калистрат]], игумен на Рилския манастир
* [[Георги Веселинов - Зограф]] (1843 – 19 септември 1886), възрожденски художник и общественик, народен представител във [[II Обикновено народно събрание|II]] и [[III Обикновено Народнонародно събрание]]
* [[Захари Бобошевски]] (1844 – 30 декември 1927), възрожденски учител и общественик
* [[Иван Кепов]] (1870 – 1938), български историк
== Литература ==
* [[Иван Кепов|Кепов, Иван]]. Миналото и сегашно на Бобошево. С., 1935, 288 сстр. 288
* [[Иван Кепов|Кепов, Иван]]. Народописни животописни и езикови материали от с Бобошево, Дупнишко. – Сборник за народни умотворения и народопис, 42, 1936, стр. 1 – 288.
* Флорева, Елена. Църквата „Пророк Илия“ в Бобошево. С., Български художник, 1978, 165 сстр. 165
* Енциклопедичен речник Кюстендил А-Я. С., БАН, 1988, стр. 56 – 57.
* Lecacque, Patrick. The Mural Paintings of the Saint Theodore Church in Boboševo, Bulgaria, 17th century. Veliko Turnovo, Faber, 2006, 68 ppстр. 68
* Ангелов, Светозар. Църквата „Св. Атанасий“ в Бобошево – проучвания и проблеми. – Известия на Историческия музей – Кюстендил, XIV, 2007, стр. 123 – 140.
* Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. С., Дийор Принт, 2008, стр. 98- – 111.
== Галерия ==
File:Sv.Atanasiy.Boboshevo.1.JPG|[[Свети Атанасий (Бобошево)|Църквата „Свети Атанасий“]] – гр. Бобошево
File:Sv.Bogoroditsa.Boboshevo.1.JPG|[[Света Богородица (Бобошево)|Църквата „Света Богородица“]] – гр. Бобошево
File:Sv.Petka.Vukovo.JPG|[[Света Петка (Вуково)|Църквата „Света Петка“]] – с. Вуково, община Бобошево
File:Sv.Nikola.Vukovo.1.JPG|[[Свети Никола (Вуково)|Църквата „Свети Никола“]] – с. Вуково, община Бобошево
</gallery>
* [http://bg.guide-bulgaria.com/SW/Kyustendil/Boboshevo/Boboshevo/bg_Distances.aspx Разстояния от град Бобошево до други населени места в България]
* [http://www.predavatel.com/bg/2/bbs.htm Радио и телевизия в Бобошево]
* [http://www.holyplaces-kn.com/bg/boboshevo/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Общинаобщина Бобошево]
* [http://gallery.slovar.org.uk/categories.php?cat_id=120 Снимки от Бобошево]
| 