Българско възраждане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
+раздел
Ред 24:
# От [[Кримска война|Кримската война]] до [[Освобождение на България|Освобождението на България]] през [[1878]] г.
 
Българското възраждане не приключва със създаването на българска държава през 1878 г. По това време са живи и дейни много от възрожденците, минали през години на тежки изпитания. Вярно е, че най-големият двигател на освободителното движение [[Васил Левски]] е изгубен за делото няколко години по-рано. Но възрожденци остават, за това е писано в трудовете на [[Захари Стоянов]], който е един от тях. ИНай-значителното тезидело възрожденцина дейновъзрожденците участватслед в1878 управлениетог. на младата държава.е [[СтефанСъединение Стамболов]]на еИзточна единРумелия отс тяхКняжество иБългария|Съединението тойна заплащаБългария]] товапрез с живота си. Захари1885 същог.
 
== Роля на буржоазията ==
Този период е свързан с отстраняването на възрожденците от управлението – настъпва ерата на [[Сакскобургготски|Сакскобургготската династия]].
Буржоазната група в българското общество се създава през ХVІІІ век и е съставена от инициативни занаятчии и търговци, които влизат в контакт с изградените подобни слоеве в централна Европа, а през ХІХ век и в целия континент. Така попадат под влиянието на нови идеи за организация на обществото. Силен тласък на буржоазното развитие дава [[Кримската война]] 1853 – 1856 г., като влиянието на западните идеи се разпростира не само върху българите в [[емиграция]], но и сред тези в рамките на [[Османската империя]]<ref name="НБУ">{{Цитат уеб | заглавие = БУРЖОАЗИЯ – Общ списък на понятия | автор = [[Веселин Методиев]], [[Христо Тодоров (философ)|Христо П. Тодоров]] | труд = Университетски речник на [[Нов български университет]] | дата = | достъп_дата = 28 август 2019 | уеб_адрес = https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/bur-zh-oaziq | цитат = }}</ref>.
 
Центрове на българската буржоазия преди Освобождението са Цариград, Одеса и Букурещ. [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война]] изиграва ролята на буржоазно-демократична революция, като липсата на [[аристокрация]] прави дейността на буржоазния елит безусловна. Той е в основата на изграждането на [[Княжество България]]. Мнозина негови представители са от семейства на търговци и занаятчии, но получили добро европейско образование. Сред тях има заможни българи, представляващи земеделското съсловие<ref name="НБУ"/>.
Най-значителното дело на възрожденците след 1878 г. е [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението на България]] през 1885 г., когато всички са се опълчили срещу това дело, но българските възрожденци отстояли голямата придобивка на България с цената на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]].
 
== Книжовен език ==
Line 65 ⟶ 66:
 
Тези прояви благоприятстват развитието на новите културни наклонности в живота на възрожденските българи и оказват решаващо въздействие за изграждането на новобългарската култура. Това от своя страна изиграва съществена роля за духовното обновление на българското общество и за окончателното образуване облика на българската нация.
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==