Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии

На [[4 юни]] 1919 г. Главна дирекция на постройките на железниците и пристанищата изготвя доклад<ref>доклад № 2735 от 4 юни 1919 г.</ref> и внася въпроса за построяване на железопътната линия в [[Министерски съвет]] и го моли да се пристъпи към подробно проучване на железопътна линия с ширина 760 mm от Саранбей през Лъджене и Чепино баня до Гюмюш чал, с разклонения до държавните гори. Нужните разходи за изучаването на линията се вземат от кредита на Главната дирекция. На [[28 октомври]] 1919 г. се одобрява доклада<ref>постановление № 19 на Министерски съвет</ref> и се постановява да се извърши проучване на линията. Техническата комисия при Главна дирекция на железниците и пристанищата е назначена да обходи и проучи на място главното направление на линията, трасето и начина на постройката и експлоатацията ѝ. Решава да представи на министъра на железниците да внесе в следващата сесия на Народното събрание законопроект за построяване на горска теснопътна железница Саранбей – Лъджене – Неврокоп, с клонове до [[Батак]] и държавната гора [[Чехльово]].{{hrf|Колектив|1939|7 – 8}} С постановление № 12 на Министерски съвет от 3 април 1920 г., протокол № 51, се одобрява да се внесе за разглеждане и гласуване в първата извънредна сесия на [[19 Обикновено народно събрание]] представения с доклад на Министерство на железниците, пристанищата, пощите, телеграфите и телефоните законопроект<ref>законопроект № 1257 от 31 март 1920 г.</ref> за построяване на железопътната линия, като предвиденият разход от 35 милиона лева се покрива със заем.{{hrf|Колектив|1939|9}}

 

 

След като е въведен в експлоатация първият участък на железопътната линия в [[Народно събрание|Народното събрание]] се мотивират искания железопътната линия от Кричим (дн. [[Стамболийски (град)|Стамболийски]]) до [[Пещера]] да достигне до [[Батак]] и да се свърже с теснопътната железопътна линия до Чуката (дн. гара Костандово), с перспектива тази линия да се продължи до [[Доспат]]. След [[1944]] г. отново се предприемат подобни инициативи и искания. През [[1947]] г. се съставя проект за железопътна линия, отклонение до Доспат, като с това се постави начало за по-рационално използване на горските райони в Родопите и изграждане на мощни хидроенергийни и тежкопромишлени предприятия. Проучват се два варианта. Първият е от гара Костандово през [[Ракитово]] и [[Беглика]] до Доспат. По-късно е разработен и втори вариант, който се и предпочита, започва от Велинград през [[Грашево]] и по долината на река [[Доспат (река)|Доспатска]], през горските пунктове Софандере, Чехльово, Селище, Стойков чарк и [[Сърница]] до Доспат. През [[1954]] г. проектът се изоставя. Във връзка с изграждането на водносиловия път „Доспат – [[Девин]]“, „Енергохидропроект“ отново настоява за изграждане на отсечката, но отново проектът се изоставя.{{hrf|Деведжиев|1988|147 – 8}}