|
}}
'''Жан Расин''' ({{lang|fr|Jean Racine}}) се кръщелнонай-значимият имефренски Жан-Баптистрагедиограф Расин,от еепохата френскина Зрелия драматургкласицизъм, един от тримата велики френски драматурзи на 17 век във Франция заедно с Молиер и Корней.
== Биография ==
[[File:Musee jean racine.jpg|мини|240px488x488px|вляво|Дом музей Жан Расин в [[Ла Ферте Милон]].|alt=]]
Роден на 22 Декември 1639 година в Ла Ферте-МилионМилон, провинция Пикарди в Северна Франция, Расин осиротява едва на четири годишна възраст, като майка му почива през 1641 година, а баща му през 1643 година. В следствиеВследствие на обстоятелствата, Расин попада под грижите на своите баба и дядо. След смъртта и на дядо му през 1649 година, баба му, Мари Молинс отива да живее в манастира Порт-Роял, религиозна институция, която има заслуги в повлияването на други съвременни личности, включително БлейзБлез Паскал. Порт-Роял бил основан от последователи на янсенизма. Взаимоотношенията между Расин и янсенизма през годините му прекарани в академията имали огромно влияние през остатъка от живота му. През годините прекарани в Порт–Роял, той се справял изключително в дисциплини като Класическо учение, Гръцка и Римска митология, всяка от които играе важна роля в бъдещите му творби.
От него се oчаквало да изучава право в Париж, Жан Расин обаче бил по-привлечен от живота на артист. В следствие,Вследствие експериментирал с поезия, което му донеслодонася награда от най-великия литературен критик във Франция, Никола Боалю,Боало с който по-късно Расин става близък приятел. По-късно Расин се установява в Париж, където навлиза в театралните среди.
Жан Расин почива през 1699 година от рак на черния дроб. Той пожелал да бъде погребан в Порт-Роял, но след като Луи XIV заличил мястото през 1710 година, останките му били преместени в Париж. ▼Един инцидент в живота на Расин обаче довел до неговото отказване от публичния живот, а именно скандалът от 1679 година. През същия период той се жени за Катрин Романедьо Романет и неговата вяра и отдаденост към янсеистката секта били възродени. В крайна сметка, заедно с Катрин Романедьо Романет, двамата имат двама синасинове и пет дъщери. Около периода на женитбата и напускането му на театралните среди , Расин приема ролята на историограф в съда на Крал Луи XIV , заедно с приятеля си БоалюБоало. Расин успява да запази позицията си въпреки множеството дребни скандали, които го съпровождали. През 1672 година , той бил избран да бъде част от френската академия, в последствие успявайки да придобие огромно влияние над организацията. Две години по-късно , му била дарена титлата „касиер на Франция“, а по-късно станал и „почетен другар на Краля“ (1690 г.), а после и секретар на Краля (1691 г.). ▼
<br />
Първата му пиеса, „''Amasie“'', така и не достига до сцената. На 20 Юни 1664, трагедията „''La Thébaïde ou les frères ennemis“'', била представена от трупата на Молие в „''Théâtre du Palais-Royal“'', in Paris. През следващата година, Молие също представя и втората пиеса на Расин, „''Alexander le Grand''“. Тази му пиеса обаче, генерирала страхотен успех сред френската публика и Расин тайно успял да проведе преговори с конкурентна компания за пиеси, където в следствие неговата пиеса дебютирала за втори път. Молие не могъл да преглътне предателството на доскорошния си приятел Расин, в следствие на което, Расин просто увеличил пропастта между тях, като привлякал главната актриса от трупата на Молие, като тя става негов професионален и личен спътник. От тук нататък, трупата на хотел Бургунди представяла всички следващи пиеси на Жан Расин. ▼
== Смърт ==
Най-плодотворният период в творчеството на Расин започва с производството на "Андромаха": след неговата единствена комедия Сутяги (1668) се появяват трагедиите Британски (1669), Беренис (1670), Баязет (1672), Митридат (1673), "Ифигения" (1674). Драматургът е на гребена на славата и успеха: през 1672 г. е избран за Френската академия, а царят, който му е благоволил, му дава титла. Повратната точка на тази изключително успешна кариера беше постановката на "Федри" (1677). Враговете на Расин положиха всички усилия да разрушат пиесата: незначителният драматург Прадон използвал същия сюжет в трагедията си, която се провеждаше едновременно с Федра, а най-голямата трагедия на френския театър (която самият драматург считаше за най-добрата му пиеса) се провали на първия спектакъл. Беззаконната любов на съпругата на атинския цар Тезей към неговия доведен син Иполит веднъж привлече вниманието на Еврипид, за когото главният герой е чист младеж, строго наказан от богинята Афродита. Расин постави Федро в центъра на трагедията му, показвайки болезнената борба на една жена срещу нейната грешна страст, която я изгаря. Има поне две интерпретации на този конфликт - "езически" и "християнски". От една страна, Расин показва света, обитаван от чудовища (един от тях унищожава Иполит) и управляван от зли богове. В същото време съществуването на “скрития Бог” на янсенистите може да се намери тук: той не дава на хората никакви “знаци”, но само в него може да се получи спасение. Неслучайно пиесата е възхитено приета от учителя на Расин, Антоан Арно, на когото принадлежи известното определение: "Федра е християнин, на когото благодатта не е снизходителна". Героинята на трагедията намира „спасение”, обрича се на смърт и спасява честта на Иполит в очите на баща си. В тази пиеса Расин успява да слее концепцията за езически рок с калвинистката идея за предопределение.
▲Жан Расин почива през 1699 година от рак на черния дроб. Той пожелалпожелава да бъде погребан в Порт-Роял, но след като Луи XIV заличилзаличава мястото през 1710 година, останките му билиса преместени в Париж .
▲Един инцидент в живота на Расин обаче довел до неговото отказване от публичния живот, а именно скандалът от 1679 година. През същия период той се жени за Катрин Романе и неговата вяра и отдаденост към янсеистката секта били възродени. В крайна сметка, заедно с Катрин Романе, двамата имат двама сина и пет дъщери. Около периода на женитбата и напускането му на театралните среди, Расин приема ролята на историограф в съда на Крал Луи XIV, заедно с приятеля си Боалю. Расин успява да запази позицията си въпреки множеството дребни скандали, които го съпровождали. През 1672 година, той бил избран да бъде част от френската академия, в последствие успявайки да придобие огромно влияние над организацията. Две години по-късно, му била дарена титлата „касиер на Франция“, а по-късно станал и „почетен другар на Краля“ (1690 г.), а после и секретар на Краля (1691 г.).
[[Файл:1989 CPA 6078.jpg|мини|281x281пкс|Жан Расин 1639-1699]]
== Критика ==
Произведенията му билиса изправени от множество критикакритикувани от неговите съвременници. Расин биле критикуванобвиняван в историческа истинност в произведения като „''Britannicus''“ (1669 г.) и „''Mithridate''“ (1673 г.). Расин обаче отбелязва, че най-големите му критици – неговите колеги драматурзи – билиса най-големите грешници в този аспект. Друг аспект от критиките, отправени към него, биле липсата на трагедия „''Bérénice''“ (1670 г.). Отговорът на Расин биле, че най-големите трагедии не се състоят единствено от кръвопролитие и смърт.
<br />
▲Първата му пиеса, „''Amasie“'' , така и не достига до сцената. На 20 Юни 1664, трагедията „''La Thébaïde ou les frères ennemis“'' , била представена от трупата на МолиеМолиер в „''Théâtre du Palais-Royal“'' , inв ParisПариж. През следващата година , МолиеМолиер също представя и втората пиеса на Расин , „''Alexander le Grand''“. Тази му пиеса обаче,Тя генерирала страхотен успех сред френската публика и Расин тайно успялуспява да проведе преговори с конкурентна компания за пиеси, къдетовследствие в на следствиекоето неговата пиесатворба дебютирала за втори път. МолиеМолиер не могъл да преглътне предателството на доскорошния си приятел Расин, в следствиевследствие на което , Расин просто увеличилувеличава пропастта между тях, като привлякалпривлича главната актриса от трупата на МолиеМолиер, като тя става негов професионален и личен спътник. От тук нататък , трупата на хотелHôtel Бургундиde представялаBourgogne представя всички следващи пиеси на Жан Расин.
През 1667г. Расин се представя с първия си шедьовър ,,Андромаха‘‘, който веднага го изтъква като истински лидер на театралния подиум. Успехът на трагедията се дължи до голяма степен на новаторството на Расин.
През 1677г. Расин представя шедьовъра на зрялото си творчество ,,Федра‘‘. Драмата е най-дискутирана от творчеството на Расин, защото надхвърля границите на епохата и поставя проблеми, неприсъщи затова време.
<br />
=== Трагедии ===
* ''La Thébaïde'' (1664)
* ''Alexandre le grandGrand'' , (1665 )▼* ''Andromaque'' (1667)
* ''Britannicus'' , (1669 )▼* ''Mithridate'' , (1673 )▼* ''Phèdre'' (1677)
===== Преводи =====
* ''Le Banquet de Platon''
* ''Vie de Diogène le Cynique''
* Texts of Eusebius of Caesarea
* ''La Poétique'' (Aristotle)
====== Исторически трудове ======
* ''Vie de Louis XIV''
== Библиография ==
* ''Abrégé de l'histoire de Port-Royal'' (1767)
* ''Ode sur la convalescence du roi'',1663
* ''La renommée aux muses'', 1663
* ''La thebaïde, ou les frères ennemis'', 1664
▲* ''Alexandre le grand'', 1665
* '''''[[Андромаха (Жан Расин)|Андромаха]]''', Andromaque'', 1667
* ''Les plaideurs'', 1668
* '''''[[Федра (Жан Расин)|Федра]]''''', ''Phèdre'', 1677
* ''Œuvres'', 1679
== Външни препратки ==
|
