Университет за национално и световно стопанство: Разлика между версии

В хода на своята [[история]], значителен брой възпитаници и [[преподавател]]и от [[университет]]а са придобили популярност в най-различни области – академични и обществени. Сред тях са [[Стефан Бобчев]], виден [[юрист]] и [[политик]], инициатор за учредяването на [[СУ|Софийския университет]] през [[1888]] г. и на УНСС през [[1920]]. Свързан с университета е и проф. [[Венелин Ганев]], [[юрист]], [[дипломат]], политик и академик. Проф. [[Михаил Геновски]] завършва [[икономика]] тук и по-късно [[право]] в Софийския университет. Преподавател в университета е бил и [[Асен Христофоров]], виден български [[икономист]], [[писател]] и [[преводач]]. Тук се дипломира един от най-видните български писатели - [[Ангел Каралийчев]]. Възпитаници от по-ново време са [[Кристалина Георгиева]], [[Симеон Дянков]], [[Димитър Радев (банкер)|Димитър Радев]] и много други.

От създаването си досега, преподаватели и възпитаници на УНСС са видни държавни дейци, премиери, министри, депутати и политици. В това число са и редица български [[Министър-председател на България|министър-председатели]] след промените през [[1989]] г.<ref>[http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0034&n=7&g Министър-председатели на България] Сайт на Министерски съвет на Република България</ref> - [[Любен Беров]], [[Иван Костов]], [[Ренета Инджова]], [[Стефан Софиянски]], [[Марин Райков]], [[Пламен Орешарски]]. Само в последните няколко правителства на [[България]], повече от половината от министрите са завършили УНСС. Тук са дипломирани и редица чуждестранни държавници като Нгуен Тхи Зоан – вицепрезидент на Република [[Виетнам]], Нгуен Шин Хунг – първи зам. министър-председател на Република Виетнам, Хамид Маджит – политически деятел в [[Ирак]], избран за член на Националната Асамблея на Иракската република през [[2005]] г., Еуген Елиширинга – председател на Парламента на [[Танзания]], Педро Луис де Фонсека – министър на икономиката на [[Ангола]] (от 2017 г.) и много други.

УНСС е едно от най-старите средища, в които се подготвят кадри за държавното управление и външната политика на България. Още с основаването на университета, един от неговите факултети – ''Дипломатическо-консулски'' се превръща в генератор на кадри за външната политика на страната. Традициите, изградени от този факултет днес се продължавапродължават от факултет „[[Международна икономика и политика (УНСС)|Международна икономика и политика]]“, където е позиционирана най-старата катедра по [[Международни отношения (УНСС)|международни отношения]] в България, както и първата катедра по [[Политология (УНСС)|политология]], станала член на Европейския консорциум по политически изследвания, през [[1996]] г.

След [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|демократичните промени]] в [[България]] от УНСС излизат 7 [[Министър на външните работи на България|министри на външните работи]], в това число [[Георги Пирински]], [[Ивайло Калфин]], [[Николай Младенов]], [[Кристиян Вигенин]] и др. Тук се дипломират и редица [[посланик|посланици]], [[Консул (дипломация)|консули]], външни представители на България в чужбина като [[Евгени Каменов]], [[Тодор Владигеров]], [[Красен Химирски]], в последните години – [[Елена Поптодорова]], [[Марин Райков]], [[Ради Найденов (дипломат)|Ради Найденов]], [[Венелин Цачевски]], [[Илиян Василев]] и много други.

Като първо висше икономическо училище в страната, в УНСС правят първите си крачки стотици [[икономист]]и, [[банкер]]и, [[бизнесмен]]и, експерти на ключови позиции в европейски и световни институции. Традиционно управителитеуправителят и ръководният мениджмънд на [[БНБ]], [[НСИ]], [[Сметна палата (България)|Сметната Палата]], [[КФН]], [[БФБ]] и много други публични органи, са възпитаници на УНСС. Възпитаници и преподаватели от университета са също ключови експерти в множество български и чуждестранни банки и други кредитни институции,небанкови финансови и счетоводни къщи, фондове, борси и т.нинституции. Списъкът включва имена на банкерите [[Иван Искров]], [[Димитър Радев (банкер)|Димитър Радев]], [[Светослав Гаврийски]], [[Иван Драгневски]], [[Кирил Несторов]], [[Веселин Никифоров]], финансисти - [[Симеон Дянков]], [[Христомир Йорданов]] и стотици други. ЗавършилиВ УНСС сасе дипломират и множество известни бизнесмениличности, развили успешен бизнес в частната сфера като [[Ангел Бонев]], [[Васил Божков]], [[Гриша Ганчев]], [[Цветан Василев]], [[Румен Ралчев]], [[Милен Велчев]], [[Иво Прокопиев]] и др.

Юридически дисциплини в университета се преподават от основаването му през 1920 г., но самостоятелен [[Юридически факултет (УНСС)|Юридически факултет]] се обособява чак през [[1991]] г., когато се либерализира юридическото образование в страната. Списъкът на видни учени преподавали тук, включва имена като [[Венелин Ганев]], [[Цеко Торбов]], [[Любен Диков]], [[Йосиф Фаденхехт]], [[Стефан Бобчев]], акад. [[Петко Стайнов (юрист)|П. Стайнов]], д-р [[Тодор Кулев]], проф. [[Георги Генов]], д-р [[Стоян Данев]], проф. [[Стефан Баламезов]], проф. [[Петър Абрашев]], [[Владимир Моллов]] и други. От [[1954]] г. [[Катедра "Правни науки" (УНСС)|катедрата по правни науки]] развива собствени кадри и създава условия за тяхното израстване. По този начин правнитеуниверситетът катедризапочва в университета,да подготвятподготвя собствени кадри, сред които са имената на професорите [[Филип Рачев]], [[Михаил Геновски]], [[Емил Златарев]], [[Златка Сукарева]], [[Иван Владимиров]], [[Валери Димитров]], доцентите [[Ирина Мулешкова]], Божана Неделчева и други. Дългогодишен преподавател и ръководител на катедрата по [[Наказателно право]] е проф. [[Никола Филчев]], а от 2017 г. ръководител на същата катедра е доц. [[Бойко Рашков]]. Академичният състав включва и професорите [[Евгени Танчев]], [[Любен Корнезов]], [[Димитър Радев (юрист)|Димитър Радев]] (доктор на юридическите науки от 2017 г.). Възпитаници след учредяването на самостоятелен Юридически факултет са [[Мая Манолова]], [[Методи Лалов]], [[Петя Тянкова]], [[Даниела Попова]], [[Десислава Атанасова]], [[Николина Ангелкова]], [[Емил Караниколов]], [[Людмила Елкова]], [[Евгени Стоянов]] и мн.множество други, практикуващи свободни юридически професии юристи, както и магистрати.

През 2006 г. Юридическият факултет притежаваполучава най-високависоката акредитационна оценка, дадена от НАОА, измежду останалите сродни звена в страната<ref>[http://hikari.blog.bg/novini/2010/11/05/sofiiskiiat-nai-dobyr-v-pravoto-no-iuristite-ot-unss-vzimat-.629980 hikari.blog.bg]</ref>. Студенти от факултета печелят първо място в света, на най-голямото и авторитетно международно състезание по право ''Jessup'', грабвайки наградата ''Dillard'' през [[2014]] г<ref>[https://www.ilsa.org/component/content/article/21-jessup/381-2015-dillard-and-baxter-results www.ilsa.org]</ref>, а година по-късно печелят наградата Baxter в "Jessup 2015". По този начин юристите на УНСС стават единственият отбор в историята на Jessup, печелил първо място в две поредни години<ref>[http://www.smsp.bg/competitions/jessup/ www.smsp.bg]</ref>.

След основаването си, университетът е наричан „третият разсадник на науката в България“<ref>Първанов, П. За „Третият разсадник на науката“ (Стефан Савов Бобчев и Свободният университет)</ref> Това е така, тъй като до появата му в страната съществуват само две научни институции – [[БАН|Българската академия на науките]] ([[1869]]), както и [[СУ|Висшето училище]] в [[София]] ([[1888]]). От една страна, нуждата от подготвени кадри за стопанския сектор в страната се увеличавала непрекъснато, а от друга - и в двете институции [[икономика (наука)|икономическата наука]] не придобива специално място. За да запълни тази празнота, в [[1920]] г. възниква УНСС като "Свободен университет за политически и стопански науки". Бързо след възникването си университетауниверситетът укрепва като висше училище със стопанско-правен профил. Може би, затова УНСС е известен най-вече с традициите си в политическите, стопанските и правните науки. Може да се каже, че тук се полагат основите на счетоводната наука в България. Този факт се свързва с името на проф. д-р [[Димитър Добрев (икономист)|Димитър Добрев]], който е считан за основоположник на [[счетоводство|счетоводната наука]] в страната. Той е и втори ректор на университета, след акад. [[Стефан Бобчев]]. Бил е счетоводител на [[Борис III|Н.В. Цар Борис ІІІ]]. Носител е на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Орден Св. Св. Кирил и Методий]] 1-ва степен. Ученик на проф. Димитров и преподавател в университета е проф. [[Коста Пергелов]], който също е считан за един от доайените на счетоводната наука и практика. Автор е на фундаментални научни трудове в областта си. След смъртта му, неговата съпруга дарява 1100 тома лична литература на университетската библиотека. Плеядата от учени-счетоводители може да се продължи с името на проф. [[Димитър Йорданов (икономист)|Димитър Йорданов]]., Следкойто след дипломирането си в университета, той защитава докторат във [[Виенски университет|Виенския университет]]. Като един от основателите на университета, както и основоположник на финансовата наука в България, изпъква името на проф. [[Петко Стоянов]] - финансист, юрист и политик. Известен и като секретар на Обществено-философския отдел на БАН и секретар на Академията. Учен с широка известност и национален принос е проф. [[Богоя Юруков]] – един от основателите на [[Медицински университет (Пловдив)|Медицинския университет]] в град [[Пловдив]]. Освен, че завършва медицина в [[София]], той се дипломира и в Свободния университет, в края на 20-те години на миналия век. Списъкът на големите имена в науката може да се продължи с редица други личности. Тук преподава проф. [[Веселин Христофоров]] - учен юрист и енциклопедист; [[Михаил Геновски]] – юрист и икономист, професор по теория на държавата и правото и международно право. Известен е като първият защитил докторат в Юридическия факултет при Софийския университет. [[Камен Миркович]] – автор на над 300 научни публикации и носител на орден „Кирил и Методий – ІІ степен“. [[Евгени Матеев]] – най-видниявидният представител на социалистическата икономическа мисъл в България, член на [[БАН]] и на Академията на науките на СССР. Сред деятелите в областта на политическите науки изпъква името на проф. Георги Янков, чийто труд "Политическата мисъл от античността до наши дни" е с фундаментално значение за политологията. Тук преподава и [[Трендафил Митев]] – професор по [[политология]], председател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]], [[Благой Колев]] – професор по [[социология]], академиците - [[Жак Натан]] – бивш ректор и академик в [[БАН]]. [[Анастас Тотев]] – демограф, доктор на [[Харвард|Харвардския университет]]. проф. [[Александър Тасев]] – председател на Института за икономически изследвания към БАН, [[Кръстю Добрев]] – член на БАН. Доц. Ирена Зарева – член на БАН и много други.

Списъкът на писателите, дипломирали се от университета започва с [[Илия Мусаков]], който завършва и Военното училище в София. Известен е с големия си принос за утвърждаване на военно патриотичната книжнина в страната. Баща е на [[Владимир Мусаков (преводач)|Владимир Мусаков]], който също е възпитаник на УНСС и освен като писател е значим български преводач. Той е претворил на български език десетки творби от големи автори като [[Ерих Кестнер]] (10 негови книги, 1946 – 1965), [[Хайнрих Бьол]], [[Лион Фойхтвангер]], [[Гьоте]], [[Фридрих Шилер|Шилер]], [[Хайнрих Ман]], [[Карл Май]], стихове от Кестнер, [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу|Лонгфелоу]], [[Уолт Уитман|Уитман]], [[Рилке]], пиеси от [[Брехт]], [[Джон Голсуърти|Голсуърти]] и т.н. Списъкът продълвава с [[Йосиф Петров]] – [[поет]] и [[политик]], председателства откриването на на VII Велико народно събрание на Република България; [[Звезделин Цонев]], [[Теодосий Анастасов]], [[Светослав Минков]] – последният е считан за „баща“ на модерната българска фантастика, носител е на международната награда за мир „Нексьо“. [[Петко Тихолов]] – съосновател на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] и член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]. СписъкаСписъкът продължава с [[Любомир Дойчев]], [[Захари Жандов]] – [[режисьор]] и [[сценарист]], [[Константин Трингов]] – [[художник]], носител на орден „Кирил и Методий" I степен, [[Борис Шивачев]] – [[писател]], [[критик]] и [[публицист]]. В критическата литература е популярен като „българския [[Джек Лондон]]“. Неговото име носят улица в [[Плевен]] и [[Пловдив]]. [[Петър Калчев]], по-известен под псевдонима си Камен Калчев – писател, общественик, [[революционер]], деец на [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]]. [[Боян Икономов]] – български [[композитор]] и автор на филмова музика. В [[Париж]] през 1931 г. завършва Висшето музикално училище като ученик по композиция и диригентство на Венсан д'Енди. През 1934 г. специализира диригентство при Феликс Вайнгартнер в [[Швейцария]]. [[Владимир Полянов]] (истинско име Георги Иванов Тодоров) – писател, театрален режисьор и театрален деец. [[Павел Спасов]] – поет, писател, публицист, драматург. Преводач от [[немски]], [[френски език|френски]], [[Английски език|английски]] и [[чешки]] езици. Заслужил деятел на културата (1969). [[Иван Селвелиев]] – [[спортист]] и журналист, наричан е бащата на спортната преса в България. [[Галя Йончева]] е българска [[опера|оперна]] певица (сопран), една от най-ярките представителки на българската оперна музика в България и зад граница. Тук се дипломират едни от най-големите имена в българската литература - [[Ангел Каралийчев]], [[Емилиян Станев]], [[Григор Лилов]], [[Георги Ифандиев]], списъкът продължава с [[Игор Марковски]], [[Биньо Иванов]], [[Елена Алексиева]], [[Емил Асемиров]] и много други.