Разлика между версии на „Оксид“

107 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Премахнати редакции на 149.62.204.198 (б.), към версия на Kerberizer
м (Премахнати редакции на 149.62.204.198 (б.), към версия на Kerberizer)
Етикет: Отмяна
[[File:Rust screw.jpg|thumb|ОкисиОксиди, като например железният окисоксид или [[ръжда]], която се състои от Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>·''n''H<sub>2</sub>O и FeO(OH), Fe(OH)<sub>3</sub>), се образува когато [[кислород]]ът реагира и се комбинира с други елементи]]
Окис'''Оксид''' (оксидостаряло е чуждица'''окис''') се нарича всяко двуелементно [[химично съединение]] на [[кислород]]а с друг [[химичен елемент]], в което кислородът е в -2 [[степен на окисление]].<ref>Foundations of College Chemistry, 12th Edition</ref><ref name="IUPAC">{{cite web|url=https://old.iupac.org/publications/books/rbook/Red_Book_2005.pdf|title=NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005|publisher=www.iupac.org|author=[[IUPAC]]|pages=84 – 94|lang=en}}</ref> Повечето елементи в земната кора са окисиоксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
 
Кислородните съединения на [[флуор]]а не са окисиоксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са окисиоксиди, са [[пероксид]]ите, [[супероксид]]ите и [[озонид]]ите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление (а не е ли оксидация, глупако драскач и папагал?).
 
== Наименование ==
Според [[Номенклатура на Международния съюз за чиста и приложна химия|Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия]] имената на окиситеоксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия [[химичен елемент]] с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася [[въглероден оксид|въглероден окис]]. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – двуди, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.<ref name="Rgate">{{cite web|url=https://www.researchgate.net/profile/Maria_Atanassova3/publication/273949735_I_Dukov_M_Atanassova_A_Zahariev_Nomenclature_of_coordination_compounds_IUPAC_Recommendations_2005_Chemistry_19_5_2010_336-349/links/55113aae0cf20352196daaf9/I-Dukov-M-Atanassova-A-Zahariev-Nomenclature-of-coordination-compounds-IUPAC-Recommendations-2005-Chemistry-19-5-2010-336-349.pdf|title=Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005|publisher=www.researchgate.net|author=Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев|pages=6 – 7}}</ref>
 
== Видове окисиоксиди ==
ОкиситеОксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални.
* [[Основен оксид|Основни окисиоксиди]] образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление.
* [[амфотерен оксид|Амфотерни окисиоксиди]] съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.
* [[Киселинен оксид|Киселинни оксиди]] образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.
* [[неутрален оксид|Неутрални оксиди]] (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с [[вода]], [[основа|основи]] и [[киселина|киселини]] и не им съответстват [[хидроксид|хидроокис]]и и кислородсъдържащи киселини.
 
На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави [[вода]] се получава [[основа (химия)|основа]]. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава [[киселина]].