Уикипедия

Йосиф Кобзон: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
допълнение
Ред 5:
| картинка_текст =
| рождено_име = Йосиф Давидович Кобзон
| роден_в = [[Часов ярЯр]], [[СССР]]
| починал_в = [[Москва]], [[Русия]]
| стил = [[Поп музика|поп]]
Ред 11:
| глас = [[баритон]]
| период_на_активност = 1956 – 2012
| лейбъл = [[Мелодия (фирма)|Мелодия„Мелодия“]] – (Русия), „[[Балкантон]]“, [[EMI]]
| свързани_изпълнители = Александър Розенбаум, Григорий Лепс, хор „Александров“
| влияния =
| сайт = [http://www.iosifkobzon.ru/ru/ iosifkobzon.ru]
}}
[[Файл:Награждение Иосифа Кобзона Орденом "За заслуги перед Отечеством" I степени.jpeg|мини|ляво|200п|Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ I степен, 2012 г.]]
[[Файл:Церемония награждения Иосифа Кобзона Орденом "За заслуги перед Отечеством" II степени.jpeg|мини|ляво|200п|Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ II степен, 2002 г.]]
 
'''Йосиф Кобзон''' ({{lang|ru|Иосиф Давыдович Кобзон}}) е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] и руски [[Поп музика|поп]]-певец, често наричан „'''Гласът на СССР''“' и „'''Съветският Франк Синатра''“', също общественик, политик и педагог. Член на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от II — VII събрания (1997 — 2018). Председател на Комисията по култура на Държавната дума (2003 – 2011), първи заместник-председател на Комисията по култура на Държавната дума (2011 – 2018). Член на партия „Единна Русия“ (2007 — 2018). Почетен гражданин на 28 града.
 
Член e на [[Държавната дума]] (долната палата) на [[Федерално събрание на Русия|Федералното събрание]] на Русия от II (1997) до VII събрание (2018). Председател (2003 – 2011) и първи заместник-председател (2011 – 2018) на Комисията по култура на Държавната дума. Член е на партия „[[Единна Русия]]“ (2007 — 2018).
== Биография ==
[[Файл:Иосиф Кобзон, 1944 год.jpg|мини|ляво|175px|{{center|Йосиф Кобзон в Краматорск, 1944 г.}}]]
Йосиф Кобзон е роден в град Часов Яр, Донецка област, [[Украйна]], на 11 септември 1937 г. От репертоара му може би най-известната песен е „[[Мгновения]]“, от известния съветски сериал „[[17 мига от пролетта]]“. По времето на [[Леонид Брежнев]] почти няма официален празник, на който да не пее Кобзон. В края на 1970-те години малка планета, открита от съветски астроном, е кръстена на негово име. Той е първата известна личност, посетила през 1986 г. [[Чернобил]], след експлозията в атомната електроцентрала, а през 1987 г. е обявен за „народен артист на СССР“.
 
== Биография и творчесто ==
Много го считат за съветския [[Франк Синатра]], заради стила му. Подобно на Синатра, смята се, че Кобзон има високо положение в подземния свят на Русия след разпадането на СССР. Изнася много от концертите си съвместно с Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия, известен като Елисеевския оркестър с ръководител от 1985 г. генерал-майор Виктор Елисеев. От 1989 г. Кобзон е успешен руски политик, постоянен депутат в Държавната дума (парламент). През 1998 г. прави прощален тур, съставен от 128 концерта, като последният му спектакъл е в „Кремъл“ – зала „Россия“ и в продължение на 12 часа непрекъснато е излъчван директно по телевизията. За турнето му е направен 10-сериен филм, наречен „Прощаване с държавата“.
[[Файл:Иосиф Кобзон, 1944 год.jpg|мини|ляво|150п|Йосиф Кобзон в Краматорск, 1944 г.]]
Йосиф Кобзон е роден в град Часов Яр, Донецка област, [[Украйна]], на 11 септември 1937 г.
 
Мнозина заради стила му го считат за съветския [[Франк Синатра]]. Смята се, че Кобзон, подобно на Синатра, има високо положение в подземния свят на Русия след разпадането на СССР.
През 2003 г. в [[Донецк]] е открита негова статуя.
 
От репертоара му може би най-известната песен по съветско време е „[[Мгновения]]“ от известния съветски сериал „[[17 мига от пролетта]]“. По времето на [[Леонид Брежнев]] почти няма официален празник, на който да не пее Кобзон. В края на 1970-те години малка планета, открита от съветски астроном, е наименувана на него.
Награден е с орден „За заслуги към отечеството“ – II и III степен; Орден за „мъжество“; Орден „Международна дружба“; Орден „Свети Данаил Московски“ – II степен; Орден „Сергия Радонежского“ – II степен; орден „За заслуги пред Москва“; Международните ордени „Свети Николай Чудотворец“ и „Свети Константин Велики“, както и Украинския орден „За заслуги“ – II и III степен. Носител е и на медал „За доблест“. Герой на труда на Руската федерация (2016). Народен артист на СССР (1987). Лауреат на държавна награда на СССР (1984). Награда Ленински комсомол (1976). Награда от Правителството на РФ (2011). Герой на ДНР (2015). Почетен член на Руската художествена академия.
 
Изнася много от концертите си съвместно с Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия, известен като Елисеевски оркестър, с ръководител генерал-майор Виктор Елисеев от 1985 г.
Почетен титуляр „Выдающийся деятель культуры“ (2003). „Почётный работник Федеральной службы судебных приставов“ (2011). Народен артист на Приднестровската молдавска република (2014).
 
През 1998 г. прави прощално турне от 128 концерта. Последният му спектакъл е в зала „Россия“ до Московския кремъл, в продължение на 12 часа непрекъснато излъчван пряко по телевизията. За турнето му е направен 10-сериен филм, наречен „Прощаване с държавата“.
Народен артист на Луганската народна република (2015). Народен артист на Република Мордовия (2015). Носител на още много други отличия и награди.
През 2007 г. по случай 70-годишнината си решава да направи юбилейно турне, започващо в [[България]]. При посещенията си в България пее на български език песните: „Моя страна, моя България“, „Една българска роза“, „Хей, поле широко“. През 2012 г. прекратява певческата си кариера и през същата година е награден с орден „За заслуги към отечеството“ I степен.
 
Има в репертоара си около 3000 песни. Най-популярни от тях са „Смуглянка“, „А у нас во дворе“, „Старый клен“, „С чего начинается Родина“, „Мгновения“, „Журавли“, „Темная ночь“ и др.<ref name="news.bg"/> Сред последните му песни е „Вечерняя застольная“ с Александър Розенбаум и Григорий Лепс.<ref>[http://afish.bg/news/item/4708-legendata-na-ruskata-populyarna-pesen-iosif-kobzon-e-veche-na-nebesnata-stzena.html Легендата на руската популярна песен Йосиф Кобзон е вече на небесната сцена], Afish.bg</ref> Пял е и в България, включително на предизборни митинги на „Атака“ по покана на лидера на партията [[Волен Сидеров]].<ref name="bnr.bg"/>
През 2007 г. по случай 70-годишнината си решава да направи юбилейно турне, започващо в [[България]]. При посещенията си в България пее на български език песните: „Моя страна, моя България“, „Една българска роза“, „Хей, поле широко“.
 
Кобзон активно се занимава с политика, обществена и благотворителна дейност. Отявлен привърженик на руския президент Владимир Путин. Преподавал е в руската музикална академия „Гнесини“ и Института по театрално изкуство.<ref name="news.bg"/>
През 2012 г. прекратява певческата си кариера и през същата година е награден с орден „За заслуги към отечеството“ – I степен.
 
Йосиф Кобзон умира от рак на 30 август 2018 г., след като е настанен в болница на 20 юли същата година в тежко състояние.<ref name="news.bg">[https://news.bg/world/otide-si-josif-kobzon.html Отиде си Йосиф Кобзон], news.bg, 30 август 2018 г.</ref><ref name="bnr.bg">[http://bnr.bg/post/101013351 Почина Йосиф Кобзон], БНР, 30 август 2018 г.</ref> Президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят Дмитрий Медведев изразяват съболезнования на семейството на певеца.
Кобзон има в репертоара си около 3000 песни. Най-популярни от тях са „Смуглянка“, „А у нас во дворе“, „Старый клен“,
„С чего начинается Родина“, „Мгновения“,
„Журавли“,
„Темная ночь“ и др.<ref name="news.bg"/> Една от последните му песни е с Александър Розенбаум и Григорий Лепс – „Вечерняя застольная“.<ref>[http://afish.bg/news/item/4708-legendata-na-ruskata-populyarna-pesen-iosif-kobzon-e-veche-na-nebesnata-stzena.html Легендата на руската популярна песен Йосиф Кобзон е вече на небесната сцена], Afish.bg</ref> Пял е и в България, включително на предизборни митинги на „Атака“ по покана на лидера на партията Волен Сидеров.<ref name="bnr.bg"/>
 
Награден е с орден „За заслуги към отечеството“ II и III степен; Орден за мъжество; Орден „Международна дружба“; Орден „Свети Данаил Московски“ II степен; Орден „Сергийя Радонежски“ II степен; орден „За заслуги пред Москва“; международните ордени „Свети Николай Чудотворец“ и „Свети Константин Велики“, както и украинския орден „За заслуги“ II и III степен. Носител е на Медал за доблест. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984), Наградата на Ленинския комсомол (1976), Наградата на Правителството на РФ (2011). Почетен член е на Руската художествена академия. Статуя на Кобзон е открита в [[Донецк]] през 2003 г.
Кобзон активно се занимава с политика, обществена и благотворителна дейност. Отявлен привърженик на руския президент Владимир Путин. Преподавал е в руската музикална академия „Гнесини“ и Института по театрално изкуство.<ref name="news.bg"/>
 
Удостоен е с почетните звания:
Йосиф Кобзон умира от рак на 30 август 2018 г., като преди това е бил настанен в болница на 20 юли същата година в тежко състояние.<ref name="news.bg">[https://news.bg/world/otide-si-josif-kobzon.html Отиде си Йосиф Кобзон],
* „Герой на Донецката народна република“ (2015). „Герой на труда“ на Руската федерация (2016);
news.bg, 30 август 2018 г. </ref><ref name="bnr.bg">[http://bnr.bg/post/101013351 Почина Йосиф Кобзон], БНР, 30 август 2018 г.</ref> Президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят Дмитрий Медведев изразяват съболезнования на семейството на певеца.
* „Почетен работник на Федералната служба на съдебните пристави“ (2011), „Изтъкнат деятел на културата“ (2003);
* заслужил деятел на изкуствата на Крим (2002), Карачаево-Черкезия (2008);
* заслужил артист на Чечено-Ингушката АССР (1964), Дагестанската АССР (1974), РСФСР (1974), Адигея (1992);
* народен артист на РСФСР (1980), СССР (1987), Украйна (1991, Калмикия (2007), Северна Осетия (2008), Приднестровската молдавска република (2014), Луганската народна република (2015), Донецката народна република (2015), Мордовия (2015).
 
Почетен гражданин е на 29 града<ref>{{ cite web| url= http://www.peoples.ru/art/music/stage/kobzon/interview1.html| title= Интервью Кобзона| archiveurl= http://www.webcitation.org/6CYF6XKyO| archivedate= 2012-11-30 }}</ref> и на региони, сред които:
=== Социална и политическа дейност ===
* в Русия: градовете [[Анапа]], [[Братск]], [[Краснодар]], Москва, [[Ногинск]], [[Саратов]], [[Тинда]], [[Черкеск]] и регионите Забайкалски край, Кемеровска област, Саратовска област, Агински бурятски автономен окръг, Уст-Ордински бурятски автономен окръг;
==== Съветски период ====
* в Украйна: градовете [[Артьомовск]], [[Горловка]], [[Днепропетровск]], [[Донецк]], [[Енакиево]], [[Краматорск]], [[Полтава]], [[Славянск]], [[Часов Яр]];
През 1960-те и 70-те години той изнася концерти на шокови комсомолски строителни площадки, активно се бори за световния мир, многократно е бил член на официални делегации, посещаващи чужди държави с посещения за приятелство.
* в Киргизия: град [[Бишкек]].
 
Носител е на още много други отличия и награди.
През 1980-те години той многократно пътува до Демократична република Афганистан с концерти и разговаря с военнослужещи от Ограничения контингент от съветски войски. След аварията в Чернобил той пътува до региона, изнася концерти и говори с ликвидаторите на бедствието.
 
== Политическа дейност ==
Член на КПСС от 1973 г.
=== Съветски период ===
През 1960-те и 1970-те години изнася концерти на ударни комсомолски строителни площадки. Многократно участва в официални делегации на посещения за приятелство в чужди държави.
 
През 1980-те години многократно пътува до Демократична република Афганистан с концерти и разговаря с военнослужещи от Ограничения контингент от съветски войски. Той е първата известна личност, посетила [[Чернобил]] след експлозията в атомната електроцентрала през 1986 г. След аварията в Чернобил пътува до региона, изнася концерти и говори с ликвидаторите на бедствието.
От май 1989 г. до септември 1991 г. – народен депутат на СССР от всесъюзните обществени организации по квотата на синдикатите. Той е член на депутатската група на Съюза, която се застъпва за запазването на СССР като федерална държава.
 
Член е на КПСС от 1973 г. От май 1989 до септември 1991 г. е народен депутат на СССР от всесъюзните обществени организации по квотата на синдикатите. Член е на депутатската група на Съюза, която се застъпва за запазването на СССР като федерална държава.
==== Постсъветски период ====
1991 – 1997 г.
 
=== Постсъветски период ===
На 12 декември 1993 г. той се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от първото събрание във федералния списък на кандидатите, номинирани от избирателния блок Граждански съюз за стабилност, справедливост и напредък, начело с А. Волски, Н. Бех и А. Владиславлев. На изборите за Дума "Гражданският съюз" е победен, като получава само 1038193 гласа (1,93%), като заема 10-то място от 13 и не успява да преодолее прага от 5%.
; ''Кандидат-депутат (1991 – 1997)''
На 12 декември 1993 г. се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от първото събрание във федералния списък на кандидатите, номинирани от избирателния блок Граждански съюз за стабилност, справедливост и напредък, начело с А. Волски, Н. Бех и А. Владиславлев. На изборите за Думата "Гражданският съюз" е победен, като получава само 1 038 193 гласа (1,93 %), заема 10-то място от 13 и не успява да преодолее прага от 5 %.
 
На 17 декември 1995 г. Кобзон се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация на втория свик като част от федералната листа на кандидатите, номинирана от избирателното сдружение „Моето отечество“. Федералната листа на кандидатите за блока се ръководи от Б. Громов , С. Шаталин и Й. Кобзон. Изборната асоциация е създадена на базата на обществено-политическото сдружение „Моето отечество“, първоначално до септември 1995 г., което е част от избирателния блок „Блок И. Рибкин“. Според резултатите от гласуването „Моето отечество“ не е преодоляло 5-процентовата бариера, събира 496276496 276 гласа (0,72 %).
 
След споразуменията с [[Хасавюрт]] през 1996 – 1997 г. Кобзон посещава [[Грозни]] и изнася концерти.
 
*; Заместник''Депутат нав Държавната думаДумата (1997 —– 2018) ''
Избиран е в Държавната дума няколко пъти от [[Агински бурятски автономен окръг]].
 
За първи път е избран през септември 1997 г. Той е сред депутатите, които не са включени в регистрираните депутатски сдружения, избран е за заместник-председател на комисията по култура.
Избиран е в Държавната дума няколко пъти от автономния район Агински бурят.
 
ЗаПрез първи1999 пътг. е избранпреизбран презза септемвридепутат 1997в г.Държавната Тойдума, естава единчлен отна депутатите,депутатската коитогрупа не„Региони сана включениРусия в(Съюз регистриранитена депутатскинезависимите сдружениядепутати)“, избран е за заместник-председател на комисията по култура и туризъм.
 
През 19992003 г. тойотново е преизбранизбран за депутат отв Държавната дума, ставаи членсе наприсъединява към депутатскатапартийната група „Региони на Русия (Съюзфракцията) на независимите„Единна депутати)“,Русия“. избранСтава е за заместник-председател на комисията по култура ина туризъм.Държавната дума.
 
През май 2003 г. с решение на тогавашния министър на вътрешните работи на Латвия М. Гюлбис Кобзон е включен в списъка на лицата, на които е забранено да влизат в страната и му е отказана входна виза. Забраната е заради „заплаха за държавната сигурност и обществения ред“ и е отменена на 21 юни 2004 г.
През 2003 г. той отново е избран за депутат от Държавната дума и се присъединява към фракцията „Единна Русия“. Става председател на комисията по култура на Държавната дума.
 
През септември 2007 г. Йосиф Кобзон се присъединява към партията „Обединена Русия“, въпреки факта, че през 2006 г. обявява, че никога няма да се присъедини към партията. През декември 2007 г. е избран от Забайкалски край за депутат в Държавната дума от федералната листа на кандидатите от Обединена Русия, става член на партийната група (фракция) „Обединена Русия“ и е избран за заместник-председател на комисията по информационна политика, информационни технологии и комуникации.
През май 2003 г. с решение на тогавашния министър на вътрешните работи на Латвия М. Гюлбис Кобзон е включен в списъка на лицата, на които е забранено да влизат в страната и му е отказана входна виза. Забраната е заради „''заплаха за държавната сигурност и обществения ред''“ и е отменена на 21 юни 2004 г.
 
През 2011 г. е избран за депутат от Забайкалския край в Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от VI свикване от партията „Единна Русия“, член на партийната група (фракция) „Единна Русия“, първи заместник-председател на Комитета по култура.
През септември 2007 г. Йосиф Кобзон се присъединява към партията „Обединена Русия“, въпреки факта, че през 2006 г. обявява, че никога няма да се присъедини към партията. През декември 2007 г. той е избран за депутат на Държавната дума от федералната листа на кандидатите за Обединена Русия (Трансбайкалска територия), става член на фракция „Обединена Русия“ и е избран за заместник-председател на комисията по информационна политика, информационни технологии и комуникации.
 
През юли 2015 г. медиите съобщават, че Кобзон вече не възнамерява да бъде преизбиран в Държавната дума. На 15 юли 2016 г. обаче Централната избирателна комисия обявява списъка на кандидатите от „Единна Русия“ за депутати в Държавната дума от VII събрание, в който певецът е включен в 4-та регионална група под № 1. На 18 септември 2016 г. е избран за депутат в Държавната дума от VII събрание от федералния списък на „Единна Русия“. Избран на 5 октомври 2016 г. в Държавната дума, той отново заема поста първи заместник-председател на комисията по култура.
През 2011 г. е избран за депутат на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от VI свикване от Забайкалския край от партията „Единна Русия“, член на фракция „Единна Русия“, първи заместник-председател на Комитета по култура.
 
През юли 2015 г. медиите съобщават, че Кобзон вече не възнамерява да бъде преизбиран в Държавната дума. На 15 юли 2016 г. обаче Централната избирателна комисия обявява списъка на кандидатите от „Единна Русия“ за депутати от Държавната дума от VII събрание, в който певецът е включен в четвъртата регионална група под първото число. На 18 септември 2016 г. е избран за депутат от Държавната дума от VII събрание като част от федералния списък на „Единна Русия“. Упълномощен на 5 октомври 2016 г. в Държавната дума, той отново заема поста първи заместник-председател на комисията по култура.
 
Последното депутатско действие на Кобзон е подкрепата му на първо четене на 19 юли 2018 г. (той почива преди второто) на законопроекта за повишаване на възрастта за пенсиониране. Законопроектът предизвиква обществено негодувание.
 
== Мирно посредничество ==
==== Мироопазване ====
Йосиф Кобзон е известен с миротворческата си дейност при потушаването на чеченския сепаратизъм през 1990-те години, както и при на неутрализирането на бандата на Мовсар Бараев, с която преговаря по време на [[Терористичен акт на Дубровка|теракта]] в сградата на Театъра на Дубровка в Москва на 23-26 октомври 2002 г. В резултат на преговорите Кобзон и [[Ирина Хакамада]] успяват да изведат жена и 3 деца от залата, превзета от терористи.
 
== Обществена дейност ==
Йосиф Кобзон е известен с миротворческите си дейности по време на потушаването на чеченския сепаратизъм през 90-те години, както и по време на неутрализирането на бандата на Мовсар Бараев, с която той преговаря, на 23-26 октомври 2002 г. в сградата на Театъра на Дубровка. В резултат на преговорите Кобзон и Хакамада успяват да изведат жена и три деца от залата, превзета от терористи.
 
==== Обществена работа ====
Йосиф Кобзон е член на борда на Федерацията на еврейските общности на Русия, член на президиума на общоруската обществена организация Лига на здравето на нацията. Бил е куратор на операта „Пътническият композитор“ Мойсей Вайнберг, първата и&#778; московска премиера се състои на 27 януари 2017 г. в Международния ден за възпоменание на Холокоста в Театър „Новая опера“ под ръководството на режисьора С. Широков.
 
Член на Обществения съвет при Комитета за разследвания на Руската федерация. Участва в благотворителност.
 
През септември 2016 г. Йосиф Кобзон се обявява против провеждането на конкурса „[[Евровизия]]“ през 2017 г. в Русия, тъй като бил „необективен“ и „политизиран“.<ref>[http://www.iosifkobzon.ru/ru/news/media_archive/detail.php?ID=10658 Кобзон против проведения „Евровидения-2017“ в России вместо Украины], Официален сайт на Йосиф Кобзон, 8 септември 2016 г.</ref>
Участва в благотворителност.
 
През септември 2016 г. Йосиф Кобзон се обявява против провеждането на конкурса „Евровизия“ през 2017 г. в [[Русия]], тъй като бил „''необективен''“ и „''политизиран''“.<ref>[http://www.iosifkobzon.ru/ru/news/media_archive/detail.php?ID=10658 Кобзон против проведения „Евровидения-2017“ в России вместо Украины], Официален сайт на Йосиф Кобзон, 8 септември 2016 г.</ref>
 
През 2016 г. Кобзон предлага да се създаде „Алея на звездите“ в Бурятия заради многото артисти там.<ref>[http://www.iosifkobzon.ru/ru/news/media_archive/detail.php?ID=10662 Кобзон предложил создать „Аллею звезд“ в Бурятии], Официален сайт на Йосиф Кобзон, 3 септември 2016 г.</ref>
 
==== Обвинения в престъпност ====
От 1995 г. на Кобзон е отказано влизане в САЩ поради подозрения във връзка с организирана престъпна група. Многократните опити за получаване на американска виза, включително използване на дипломатически канали, не довеждат до успех.
 
Кобзон се сприятелява с хора от криминалния контингент, като Отари Квантришвили, Алимджан Тохтахунов (Тайванчик), Вячеслав Иванков (Яп) и други.
 
== Отношения с Украйна ==
==== Украинска позиция ====
 
След смяната на властта в Украйна през 2014 г. и последвалото присъединяване на Крим към Русия, на 11 март 2014 г. Кобзон подписва апел с руски културни дейци в подкрепа на политиката на президента на Руската федерация Владимир Путин по отношение на Украйна и Крим. Обяснявайки позицията си, в интервю за вестник „Аргументи и факти“, той заявява: „''Крим винаги е бил руски, а фактът, че е възможно да го върнат без изстрел, без нито една жертва, е още едно потвърждение за това. Това е единодушно решение на хората. Хората и до днес продължават да се радват пред завръщане у дома''“.
[[Файл:2015-05-28. Последний звонок в 47 школе Донецка 146.jpg|мини|С ученици в Донецк, 28.05.2015 г.]]
[[Файл:Пам'ятник Кобзону.jpg|мини|Паметник на Кобзон в Донецк]]
 
На 5 юли 2014 г. отправя апел към народа на Украйна. През юли 2014 г. Латвия забранява на Кобзон да влиза на нейна територия. Латвийският външен министър Едгар Ринкевич обяснява забраната: „''Като допринася за подкопаването на териториалната цялост и суверенитет на Украйна''“.
На 5 юли 2014 г. отправя апел към народа на Украйна.
 
На 26 октомври 2014 г. Службата за сигурност на Украйна обявява включването на Кобзон в списъка от няколкостотин фигури от руската култура, на които е забранено да влизат в Украйна поради политическите си позиции. По същото време посещава Донецк и Луганск, където прехвърля хуманитарна помощ на своите сънародници и изнася концерти. Певецът придружава Академичния ансамбъл за песни и танци на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия.
През юли 2014 г. Латвия забранява на Кобзон да влиза на нейна територия. Латвийският външен министър Едгар Ринкевич обяснява забраната: „''Като допринася за подкопаването на териториалната цялост и суверенитет на Украйна''“.
 
През 2014 г. Кобзон е лишен от званието „почетен гражданин” на редица украински градове: през март – на Кобеляки, през септември – на Днепропетровск, през ноември – на Полтава. Общинският съвет на Днепропетровск също решава, че не трябва да изпълнява официалния химн на града „Днепропетровск е моят роден град“. През януари 2015 г. градският съвет на Краматорск, под натиск на активисти, лишава Кобзон от званието „Почетен гражданин на Краматорск“. През юли 2017 г. е лишен от званието „Почетен гражданин“ на Славянск.
На 26 октомври 2014 г. Службата за сигурност на Украйна обявява включването на Кобзон в списъка на няколкостотин фигури от руската култура, на които е забранено да влизат в Украйна поради политическите си позиции. По същото време посещава Донецк и Луганск, където прехвърля хуманитарна помощ на своите сънародници и изнася концерти. Певецът придружава Академичния ансамбъл за песни и танци на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия.
 
От 28 ноември 2014 г. е почетен [[консул]] на Донецката народна република в Русия. Участва активно в организирането, събирането и изпращането на хуманитарна помощ в зоната на хуманитарна криза в Източна Украйна.
[[Файл:2015-05-28. Последний звонок в 47 школе Донецка 146.jpg|thumb|right|250px|{{center|С ученици от Донецко училище, 28 май 2015 г.}}]]
През 2014 г. Кобзон е лишен от званието „почетен гражданин” на редица украински градове: през март – Кобеляк, през септември – Днепропетровск, през ноември
– Полтава. Общинският съвет на Днепропетровск също решава, че не трябва да изпълнява официалния химн на града „Днепропетровск е моят роден град“. През януари 2015 г. градският съвет на Краматорск, под натиск на активисти, лишава Кобзон от титлата почетен гражданин на Краматорск. През юли 2017 г. той е лишен от званието „Почетен гражданин“ на Славянск.
 
През февруари 2015 г. е включен в списъка на лицата и компаниите, които ЕС счита за отговорни за дестабилизирането на ситуацията в източна Украйна. С вписването в списъка със санкции им е забранено да влизат в ЕС, а активите им на неговата територия, ако има такива, се замразяват.
От 28 ноември 2014 г. е почетен консул на Донецката народна република в Русия. Той участва активно в организирането, събирането и изпращането на хуманитарна помощ в зоната на хуманитарна криза в Източна Украйна.
 
През август 2015 г. СБУ включва Кобзон в „''Списъка на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна''“. През септември 2015 г. е включен в списъка на санкциите за Украйна.<ref name="bnr.bg"/>
През февруари 2015 г. той е включен в списъка на лицата и компаниите, които ЕС счита за отговорни за дестабилизирането на ситуацията в източна Украйна. С вписването в списъка със санкции им е забранено да влизат в ЕС, а активите им на неговата територия, ако има такива, ще бъдат замразени.
 
25 май 2016 г. Кобзон получава гражданство на ДНР. На 14 май 2018 г. е лишен от украинските държавни награди с указ на президента на Украйна Петро Порошенко.
През август 2015 г. СБУ включва Кобзон в „''Списъка на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна''“. През септември 2015 г. той е включен в списъка на санкциите за Украйна.<ref name="bnr.bg"/>
 
25 май 2016 г. Кобзон получава гражданство на ДНР.
 
На 14 май 2018 г. е лишен от украинските държавни награди с указ на президента на Украйна Петро Порошенко.
 
[[Файл:Награждение Иосифа Кобзона Орденом "За заслуги перед Отечеством" I степени.jpeg|мини|250px|{{center|Награждаване на Йосиф Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ – I степен, 2012 г.}}]]
[[Файл:Церемония награждения Иосифа Кобзона Орденом "За заслуги перед Отечеством" II степени.jpeg|мини|250px|{{center|Награждаване на Йосиф Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ – II степен, 2002 г.}}]]
[[Файл:Пам'ятник Кобзону.jpg|мини|220px|{{center|Паметник на Йосиф Кобзон в Донецк.}}]]
 
== Дискография ==
{{колони|3|
* „Песни юности“ (1964)
* „Поёт Иосиф Кобзон“ (1967)
Line 206 ⟶ 201:
* „Легендарные песни“ (СD) (2013)
* „А жизнь продолжается (Любимое неизданное)“ (СD) (2013)
* „Мой путь“ (2СD) (2017)}}
 
== Музикални изяви ==
Line 220 ⟶ 215:
}}
 
=== Участия в телевизионниТВ и празнични музикалнидр. програми ===
{{дребно|
* „Собственост на Република: 60-те години“ – „А у нас во дворе“
* „Собственост на Република: Песен за любовта“ – „Белые акации гроздья душистые“
* „Собственост на Република: Първи финал“ – „[[Надежда (песен)|Надежда]]“„Надежда“
* „Собственост на Република: Александра Пахмутова и Николай Добронравов“ – „Как молоды мы были“
* „Собственост на Република: Йосиф Кобзон“ – изп. „Я люблю тебя, жизнь“, „Счастье моё“, „От Москвы до Бреста“, „Granada“, „А у нас в дворе“ (дует с жена Неллиси Нели), „Платье“ (дует с група Республика„Республика“), „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
* „Собственост на Република: Владимир Шаински“ – изп. „Дрозды“ (дует с група Республика„Республика“)
* „Собственост на Република: Давид Тухманов“ – изп. „Я люблю тебя, Россия“
* „Собственост на Република: Марк Бернес“ – изп. „[[Журавли]]“„Журавли“
* „Собственост на Република: Расул Гъмзатов“ – изп. „Берегите друзей“
* „Собственост на Република: Евгени Крилатов“ – изп. „Сережка„Серёжка ольховая“
* „Собственост на Република: Едита Пьеха“ – изп. „Огромное небо“
}}
Line 243 ⟶ 238:
 
{{СОРТКАТ:Кобзон, Йосиф}}
[[Категория:Родени в Украйна]]
[[Категория:Съветски актьори и актриси]]
[[Категория:Руски актьори и актриси]]
[[Категория:Руски поп певци]]
[[Категория:Народни артисти]]
[[Категория:Почетни консули]]
[[Категория:Руски политици]]
[[Категория:ЕвреиСъветски в Русияполитици]]
[[Категория:Евреи в Украйна]]
[[Категория:Членове на Единна Русия]]
[[Категория:Почетни граждани в Русия]]
[[Категория:Почетни граждани на Тинда]]
[[Категория:Почетни граждани на Москва]]
[[Категория:Почетни граждани в Украйна]]
[[Категория:Почетни граждани на Бишкек]]
[[Категория:Починали в Москва]]
[[Категория:Родени в Украйна]]
[[Категория:Евреи в Украйна]]
[[Категория:Евреи в Русия]]
[[Категория:Евреи в СССР]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосиф_Кобзон“.