Франц Шуберт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 48:
=== Помощ от приятели ===
Значителни промени настъпват през 1816 г. Шобер, ученик от добро семейство и в добро материално състояние, кани Шуберт да се настани при него в къщата на майка му. Предложението е особено подходящо, тъй като Шуберт току-що е направил неуспешна молба за поста [[капелмайстор]] в Лайбах и е решил да не възобновява преподавателските си задължения в училището на баща си. До края на годината той остава гост в квартирата на Шобер<ref name="McKay" />. За известно време се опитва да увеличи ресурсите на домакинството, като дава уроци по музика, но скоро ги изоставя и се посвещава на композицията. „Композирам всяка сутрин и когато едното парче е готово, започвам друго.“ През тази година той се фокусира върху оркестровите и хоровите творби. Голяма част остават непубликувани, но [[ръкопис]]и и копия са разпространени сред приятели и почитатели<ref name="Gibbs">Gibbs, Christopher H. (2000). The Life of Schubert. Cambridge University Press. ISBN 0-521-59512-6.</ref>.
През [[1818]] г. и [[1820]] г., като учител по музика на дъщерите на граф Естерхази посещава [[Унгария]], където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. През [[1819]] г., [[1823]] г. и [[1825]] г. посещава Горна Австрия и [[Грац]]. Песните му стават много известни в австрийското общество.▼
В началото на 1817 г. Шобер запознава Шуберт с Йохан Михаел Фогл, виден [[баритон]], с двайсет години по-възрастен от Шуберт. Фогл, за когото Шуберт пише много песни, става един от основните привърженици на Шуберт и го въвежда във виенските музикални среди. Шуберт се среща и с Йосиф Хютенбренер (брат на Анселм), който също изиграва роля в промотирането на музиката му. увеличаващият се кръг от приятели и музиканти стават отговорни за популяризирането, събирането и след смъртта му, запазването на творчеството му.
В края на 1817 г. бащата на Шуберт придобива нова длъжност в училище в Росау, недалеч от Лихентал. Шуберт се присъединява отново към баща си и с неохота поема учителските задължения там. В началото на 1818 г. започва да печели повече внимание в пресата и първото публично изпълнение на светска творба, увертюра, изпълнена през февруари 1818 г., получава похвала от пресата във Виена и в чужбина<ref name="Gibbs" />.
Шуберт прекарва лятото на 1818 г. като учител по музика в семейството на граф Йохан Карл Естерхази в техния замък в Зселиз (сега Желиезовце, Словакия). Заплащането е сравнително добро, а задълженията му да преподава пиано и пеене на двете дъщери са сравнително леки, което му позволява да композира.
В началото на 1820 г. Шуберт е част от тесен кръг от художници, поети и студенти, които провеждат социални събирания, станали известни като Шубертиади. Много от тях се състояват в големия апартамент на Игназ фон Сонлейтнер в Гунделхоф. Тесният кръг от приятели, с които Шуберт се обгражда, претърпява удар в началото на 1820 г. Шуберт и четирима негови приятели са арестувани от австрийската полиция, която след [[Френската революция]] и [[Наполеоновите войни]] е нащрек срещу революционни дейности и подозрителна към всяко събиране на младежи или студенти. Един от приятелите на Шуберт, Йохан Сен, е осъден, затворен в продължение на година и след това за постоянно му е забранено да влиза във Виена. Останалите четирима, включително Шуберт, са „строго порицани“, отчасти за „обида срещу длъжностни лица с използване на срамен език“<ref name="Gibbs" />. Докато Шуберт никога повече не се вижда със Сен, той поставя някои от неговите [[стихотворения]] в музика.
▲
Композиторът започва да издава музикалните си произведения през [[1821]] г.
| |||