Уикипедия

Македонска литературна норма: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 37.25.87.232 (б.), към версия на Nikki070
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 1:
{{обработка|размера на уводния абзац да се съобрази с размера на статията}}
{{Език
| име = МакедонскаМакедонски литературна нормаезик
| страна = [[Северна Македония]], [[Сърбия]] и др.
| регион = [[Балкански полуостров]]
Ред 18:
| wiki = mk
}}
'''Македонската литературна норма''', назовавана също '''македонска езикова норма''', '''македонски литературенМакедонски език''' или просто '''македонски език''' , е [[Официален език|официалният език]] на [[Северна Македония]], принадлежащ към [[Южнославянски езици|южнославянската езикова група]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language | заглавие = Macedonian language | достъп_дата = 15 януари 2013 | издател = Encyclopædia Britannica, Inc. | език = en | език-икона = не }}</ref><ref>[[#Friedman-2009|Friedman (2009)]], стр. 663.</ref><ref name="Ethnologue">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ethnologue.com/show_lang_family.asp?code=mkd | заглавие = Linguistic Lineage for Macedonian | достъп_дата = 5 декември 2012 | фамилно_име = Lewis | първо_име = M. Paul (ed.) | дата = 2009 | труд = Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition (Online version) | издател = SIL International | език = en | език-икона = не }}</ref><ref name="Ethnologue"/> Изразената през 1993 г. позиция на [[Институт за български език|Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“]] (ИБЕ) към [[Българската академия на науките]] (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите [[книжовен език|книжовни норми]] на [[българския език]] (т.нар. македонска писмена норма).<ref name="Граматика БАН 1993 Том 1, стр. 14">[[#Граматика БАН 1993|Тилков и др. (1993)]], стр. 14.</ref> В официалните си контакти с представителите на Република Македония държавните органи на [[Република България]] и [[Република Гърция]] не зачитат македонската езикова норма за самостоятелен език.<ref name="Shea 2008, стр. 193">[[#Shea 2008|Shea (2008)]], [http://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193]</ref> В декларацията от 22 февруари 1999 г. и в договора от 14 февруари 2018 между България и Северна Македония, литературната норма е указанауказано като „македонски език съгласно Конституцията на Република Македония“.<ref>[[s:Съвместна декларация от 22 февруари 1999|Съвместна декларация от 22 февруари 1999]]</ref><ref>[[s:Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония|Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония]]</ref>
 
Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]] (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|анексираната от Царство България зона]] от бившото Кралство Югославия.
 
Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref name="Shea 2008, стр. 193">[[Македонска литературна норма#Shea 2008|Shea (2008)]], [http://books.google.bg/books?id=JFohARk4i-AC&lpg=PP1&hl=bg&pg=PA193#v=onepage&q&f=false стр. 193]</ref> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false p. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.▼
Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият '''македонски литературен език''', се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на [[Банатска българска книжовна норма|банатската писмена норма]]. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български [[а-говор]].<ref>[[#ИБЕ 1978|Институт за български език (1978)]], стр. 4 – долу.</ref>
 
[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова нормаезик. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Македония, от македонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).▼
▲Македонският език е припознат като самостоятелен от [[Енциклопедия Британика]] и Езиковата енциклопедия на Кембридж,<ref name="Shea 2008, стр. 193"/> както и учени от международната общност.<ref>[[#Danforth 1995|Danforth (1995)]], [http://books.google.bg/books?id=ZmesOn_HhfEC&lpg=PA67&dq=Macedonian%20language&hl=bg&pg=PA67#v=onepage&q&f=false p. 67]</ref> В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.
 
▲[[Македонистика]]та се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Македония, от македонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж [[аусбау-парадигма]]).
 
Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 [[Македонци (нация)|македонци]]; 509 926 [[албанци]]; останалите – [[турци]], [[цигани]], [[сърби]], [[бошняци]], [[власи]]).
Line 39 ⟶ 37:
[[Файл:Reshenie_na_ASNOM_za_mak_pravopis.jpg|мини|350px|Факсимиле от решението на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]] за въвеждането на македонския правопис с подписа на [[Никола Минчев (политик)|Никола Минчев]]]]
 
Основите на македонската литературна нормаезик са положени на 2 август 1944 година по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българско управление във Вардарска Македония]] (1941 – 1944), когато [[Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония]], взема решение „за въвеждане на македонския език като официален език на македонската държава“. Член № 1 на решението гласи: „В македонската държава като служебен език се въвежда народния македонски език.“.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Служебен весник на федералната единица Македонија во демократската и федеративна Југославија, година I, брой 1, с. 3]</ref>
 
През ноември 1944 г. [[Президиум на АСНОМ|президиумът на АСНОМ]] създава [[Езикови комисии на АСНОМ|комисия за език и правопис]], която трябва да направи предложение за азбука и правопис новата писмена норма. Езиковата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година, като предлага за основата на „македонския език“ да се вземат българските диалекти от линията [[Велешки говор|Велес]], [[Прилепско-мариовски говор|Прилеп]] и [[Битолски говор|Битоля]], които те наричат „централно наречие“. Комисията прави и конкретно предложение за азбука. <ref>[https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a3/Rezolucija_za_jazikot.pdf Резолюция]</ref> Предложението за азбуката е отхвърлено и нелегално е свикана втора комисия, която цели да въведе вуковата сръбска азбука. След отхвърлянето на предложението на втората комисия, АСНОМ създава трета такава.<ref name="shklifov">[http://www.promacedonia.org/statii/shklifov_2003.htm проф. дфн Благой Шклифов – За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление]</ref> Азбуката за новосъздадената писмена норма, плод на третата комисия е приета на 3 май 1945 г., а месец по-късно, на 7 юни е утвърден и правописа.<ref>[[#Конески 1986|Конески, Б. Историја...]], с. 18</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонска_литературна_норма“.