Дичо Зограф: Разлика между версии

От ноември 1859 до март 1860 година<ref name="Иконописното творештво"/> рисува едни от най-големите си икони в църквата „[[Света Троица (Враня)|Света Троица]]“ във Враня.<ref name="Василиев 184"/> Във Враня Дичо изписва престолните, празничните, апостолските и целувателните икони, като царските двери, иконите на плат и Разпятието са на други иконописци.<ref name="Епархија Врањска">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/sematizam/ObjektiQview.asp?ID=53 | заглавие=Храм Свете Тројице |достъп_дата = 26 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Епархија Врањска |цитат= |език= }}</ref> Иконите във Враня показват добър композиционен усет, имат богата колоритна хармония с обилна употреба на злато, сложен охров на лицата с леки зеленикави сенки, изпълнени са с вкус и висока техника.<ref name="Василиев 184"/> По иконите във вранската църква има тропари.<ref name="Гергова 46"/> От 1860 година е и престолната икона на Исус Христос Вседържител от „Свети Никола“ в [[Бърчево (община Струга)Берчевац|Бърчево]].<ref name="Иконописното творештво"/> След Враня се връща в Скопие, работи в „Света Богородица“ и след това изписва две икони за „[[Св. св. Константин и Елена (Скопие)|Св. св. Константин и Елена]]“ - Богородица с Христос и светци, подписана и датирана 2 декември 1860 г., и Въведение на Богородица и светци, подписана и датирана 14 февруари 1861 г.<ref name="Иконописното творештво"/> На 23 март 1861 г. завършва последното си дело в Скопско - иконата на Свети Никола и Свети Стефан в „[[Свети Пантелеймон (Горно Нерези)|Свети Пантелеймон]]“ в Горно Нерези.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/><ref name="Василиев 184"/>