Телефон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.160.117.2 (б.), към версия на Ket
######################################################################################################################################
Ред 1:
{{друго значение|апарата|технологията|Телефония||}}
[[Файл:STU III secure telephone 2.jpg|220px|мини|]]
 
'''Телефон''' ({{lang|el|τῆλε}} – „далече“ и {{lang|el|φωνή}} – „звук“) е [[телекомуникация|телекомуникационен]] [[апарат]], който предава и получава [[звук]], най-често човешки глас, на големи разстояния. Телефоните са от така наречената ''от точка до точка'' тип комуникационна система, чиято основна функция е да позволи на двама души, разделени от големи разстояния, да разговарят помежду си.<ref>Милев, Ал., Братков, И., Николов, Б. Речник на чуждите думи в българския език. Трето преработено и допълнено издание. Издателство „Наука и изкуство“.С., 1970.</ref> Той е един от най-често срещаните апарати в развития свят и отдавна се счита за абсолютна необходимост в предприятия, домакинства и правителствата. Думата ''телефон'' е приета и еднаква на много езици в целия свят.
 
Всички телефонни апарати имат следните части: [[микрофон]], [[слушалка]], [[звънец]] и клавиатура (в миналото [[шайба]] за набиране на номерата). Микрофонът и слушалката обикновено са интегрирани в едно (слушалка), която се поставя близо до лицето, за да се говори. Клавиатурата може да бъде част базовата единица или от слушалката. Стационарен телефон е този, който е свързан с електрическа двойка [[кабел]]и (чифт) към [[телефонна мрежа|телефонната мрежа]], а [[мобилен телефон]] или клетъчен телефон е преносимо устройство, което комуникира с телефонната мрежа посредством [[радиовълни]]. Безжичен телефон (също DECT телефон, {{lang|en|Digital Enhanced Cordless Telecommunications}} – цифрова усилена безжична комуникация) е преносим стационарен телефон от две части: подвижна слушалка, комуникираща безжично с ''базата'' – телефонен апарат, свързан по кабел към телефонната мрежа и може да се използва само в ограничен периметър около него.
 
Микрофонът преобразува [[звукова вълна|звуковите вълни]] в електрически сигнали, които се изпращат чрез телефонната мрежа към друг телефон, който ги приема и преобразува обратно в звукови вълни в слушалката на другия телефон. Телефоните са дуплексна комуникационна среда, което означава, те позволяват на хората и от двете страни да говорят едновременно. Телефонната мрежа (състояща се най-общо от световната мрежа от телефонни кабели, [[оптично влакно|фиброоптика]], микровълново предаване, клетъчна мрежа, спътникови комуникации и подводни телефонни кабели, свързани с отделни пренасочващи центрове) позволява всеки телефон в света да се свързва с всички останали. Всяка телефонна линия има идентификационен номер, който се нарича телефонен номер (но в разговорния език се използва и само ''телефон''). За да се започне телефонен разговор с друг телефон, потребителят въвежда номера на другия телефон посредством числовата клавиатура на своя, той изпраща сигнал, другият телефон го приема, звъни и връзката се осъществява. Графични символи, използвани за обозначаване на телефонна услуга или телефонна информация, включва {{Unicode | ℡}} ([[Unicode|U +]] 2121), {{Уникод | ☎}} ([[Unicode|U +]] 260E), {{Уникод | ☏}} ([[Unicode|U +]] 260F) и {{Unicode | ✆}} ([[Unicode|U +]] 2706).
 
Въпреки че първоначално е проектирана за гласова комуникация, системата е пригодена и за предаване на данни – например по [[телекс]], [[факс]] и [[Интернет]].
 
== Устройство ==
Съвременният стандарт за [[телефония]] предвижда предаването на сигнала в [[честотна лента]] 0,3 – 3,4 [[херц|kHz]]. Основните части на телефона са телефонен трансформатор и [[микрофон]] и телефонна капсула, обединени конструктивно в т.н. телефонна гарнитура (слушалка). Микрофонът преобразува звука, генериран при говорене, в [[електричество|електрически]] [[сигнал]]. Телефонната капсула преобразува получения от събеседника електрически сигнал в звук. Телефонният трансформатор намалява до минимум силата, с която се чуват в слушалката звуците, приети от микрофона, като ги изпраща само към насрещния телефон. [[електричество|Електрическият]] [[сигнал]] се предава по [[проводник|проводници]] към [[телефонна централа]], която пренасочва (комутира) сигнала към централата на търсения [[абонат]]. При [[мобилен телефон|мобилните телефони]] [[апарат]]ът преобразува електрическия сигнал в радиосигнал, който се предава чрез т.н. [[базова станция|базови станции]] към съответната [[телефонна централа]].
 
Между [[телефонна централа|централите]] предаването на [[електричество|електрическия]] [[сигнал]] се извършва по най-различни начини. Класическият е чрез [[проводник|проводници]], с вариант посредством [[ВЧ уредба|високочестотни уредби]] (уплътнителни уредби), като няколко нискочестотни сигнала се модулират с по-висока [[носеща честота]]. Високочестотният сигнал вече може да бъде предаван на големи разстояния, както по [[проводник|проводници]], така и по [[радиорелейна връзка|радиорелейни]] и [[радио]]връзки. Частен случай на [[радиорелейна връзка|радиорелейните връзки]] са [[спътникова връзка|спътниковите връзки]].
 
== История ==
=== Механични устройства ===
[[Файл:CNAM-IMG 0564.jpg|220px|мини|Телефон Gower, в [[Музея на изкуствата и занаятите]] в Париж.]]
 
Преди изобретяването на [[електромагнит]]ните устройства, хората използват механични средства за предаване на звук и да комуникират помежду си на разстояние – така например по [[тръба|тръби]] и други подобни среди. Един от най-разпространените варианти, който днес е детска игра, представлява две [[чаша|хартиени чаши]] или [[Консерва|консервени кутии]], свързани с връв или конец. Принципът е следният: Когато връвта се опъне и някой говори в една от консервните кутии, дъното действа като [[мембрана]], преобразувайки звуковите вълни в надлъжни механични вибрации, които от своя страна създават напрежение във връвта. Тези отклонения в напрежението, създават вълни, които пътуват до другия край, дъното на другата консервена кутия започва да вибрира по същия начин като първата, като по този начин пресъздава звука.
 
=== Изобретяването на телефона ===
Изобретяването на телефона става възможно благодарение на усъвършенстването на електрическия [[телеграф]]. Често се спори кой е създателят на телефона, тъй като редица учени и изобретатели участват в този процес.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3253174.stm Bell 'did not invent telephone'], ''BBC News'', Monday, 1 декември 2003 </ref> Ранната история на телефона все още не е изяснена и е обсипана с противоречия, твърдения и контратвърдения, които стават още по-объркващи от многобройните дела по установяване на патент. Патенти в крайна сметка са дадени на [[Александър Греъм Бел]] и [[Томас Едисън]].<ref name="Brown">{{cite book|last=Brown|first=Travis|title=Historical first patents: the first United States patent for many everyday things|publisher=Scarecrow Press|location=University of Michigan|date=1994|edition=illustrated|page=179|isbn=9780810828988|url=http://books.google.ca/books?ei=WlVTSuiCE4e-yQS--PDiAg&id=V-NUAAAAMAAJ&dq}}</ref>
 
През [[1861]] г. немският физик и изобретател Йохан Филип Райс ('' Johann Philipp Reis'') демонстрирал устройство, с което можело да се предават музикални тонове и човешка реч с проводници. Апаратът имал оригинална конструкция на [[микрофон]], захранващ източник (галваническа батерия) и устройство за възпроизвеждане на звука (високоговорител). Райс нарекъл конструираното устройство '''телефон''' ''(Telefon)''.
 
Телефонът, получил популярност като конструкция и масово приложение, е изобретен през [[1876]] г. от шотландския учен и изобретател [[Александър Бел|Александър Греъм Бел]], професор в [[Бостън]]ския университет. Първите думи, предадени по телефона от Александър Бел, са до съседната стая, където се намирал помощникът му, Томас Уотсън.
 
<gallery class="center">
File:Antonio Meucci.jpg|[[Антонио Меучи]], 1854 г., създава устройства, подобни на телефона.
Image:JPReis.jpg|[[Йохан Филип Райс]]<ref>[http://www.chezbasilio.it/reis.htm Телефонът на Филип Райс]</ref>, 1860 г., създава прототип на телефона, днес наречени райс телефони.
Image:Alexander Graham Bell.jpg|[[Александър Греъм Бел]] получава патент за изобретяването на телефона през 1876 г.
Image:Portrait elisha gray.jpg|[[Елайша Грей]], 1876 г., създава телефон с воден микрофон.
Image:Tivadar Puskas.jpg|[[Тивадар Пушкаш]]<ref>[http://www.omikk.bme.hu/archivum/angol/htm/puskas_t.htm Тивадар Пушкаш биография]</ref> изобретява [[телефонна централа|телефонната централа]] в 1876 г.
Image:Thomas_Edison,_1878.jpg|[[Томас Едисън]], изобретява въглеродния микрофон, при който сигналът е много по-силен.
</gallery>
 
=== В България ===
[[Файл:Alt Telefon.jpg|мини|250п|Оливети телефон, около 1940 година]]
Първата телефонна връзка в [[България]] е осъществена в сегашния град [[Пордим]]. Това става през [[1877]] г. по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] при [[Плевен (битка)|обсадата на Плевен]]. Свързали са се крал [[Карол I]] от щаба на румънската армия и княз [[Николай Николаевич]] от щаба на руската армия. Днес и двете сгради са музеи.
 
Телефонът е въведен официално в България през 1879 г., като свързвал кабинета на губернатора на град Пловдив с канцеларията му. Първата междуселищна телефонна връзка в България е осъществена през 1891 г. между София и Пловдив.<ref>Арнолд, С., Куркевич, Вл., Татомир, А., Журавски, В. История на света. Хронология на по-важните събития. Държавно издателство „Д-р Петър Берон“. С., 1985;</ref>
 
== Вижте също ==
* [[Мобилен телефон]]
 
== Външни препратки ==
{{commons|Telephone}}
* [http://www.dnes.bg/article.php?id=42657 Смърт чака стационарните телефони]
* {{икона|ru}} [http://www.mintorgmuseum.ru/vocabulary/485/ Телефонни апарати]
 
== Източници ==
<references />